В основата на непобедимостта лежи защитата, помисли си Кусуноки. А възможността за победа се крие в нападението.
— Вярно е, че някога бях йонин в риуто „Гьоку“ — отвърна той на ученика си. — Всички знаят това. Не знаят обаче причините за напускането ми и никога няма да ги узнаят. Те са съвсем лични и по тази причина неизвестни дори за членовете на съвета. Моят прадядо е бил един от основателите на „Гьоку“, по тази причина размишлявах дълго, преди да взема това решение. Много дълго…
— Разбирам, сенсей — отвърна Цуцуму, вътрешно убеден обаче, че всичко чуто е чиста лъжа. Беше дълбоко убеден, че Кусуноки е провалил кариерата си единствено заради тази жена и не можеше да го проумее.
— Дано наистина разбираш — кимна Кусуноки. Черните му очи се скриха зад клепачите и Цуцуму изпусна едва доловима въздишка на облекчение. По гърба му се хлъзгаше капчица пот и той с усилие на волята остана неподвижен. — Може би наистина сбърках по отношение на нея — добави сенсеят и Цуцуму с радост долови неподправена горчивина в гласа му. — Ако това, което си забелязал, е вярно, трябва да се отървем от нея бързо и безмилостно!
Отбелязвайки множественото число в последното изречение на своя учител, Цуцуму усети как главата му започва да се върти.
— Да, сенсей — тихо промълви той, стараейки се с всички сили да прикрие обземащото го тържество. — За мен ще бъде чест да ви служа. Това беше причината за моето записване в риуто ви, винаги съм бил готов да го сторя!
— Така и предполагах — кимна Кусуноки. — Малцина са тези, на които мога да се доверя дори и на тази възраст… Искам да бъда сигурен, че когато те помоля за мнение и действия оттук нататък, ще ми ги отдаваш с цялата си душа!
В душата на Цуцуму бушуваше еуфорията, но лицето му си остана все така безстрастно.
— Само ги поискайте! — отвърна той.
— Мухон-нин — наведе се напред Кусуноки. — Само това искам!
В главата на Цуцуму прокънтя думата „предател“, после изпита непоносима болка и сведе поглед към ръката на сенсея, която го беше докоснала малко под ключицата. Това беше удар, който той все още не бе не овладял. Умря, без да успее да разгадае тайната му. Между потрепващите му устни се плъзна розова пяна. Кусуноки гледаше как животът напуска тялото на противника му като облаче невидима пара, после бавно отдръпна ръка. Останал без опора, трупът бавно се свлече встрани. Розови капчици овлажниха татамито, върху което допреди миг беше коленичил Цуцуму.
Зад подвижната преграда помръдна неясен силует, разнесе се меко шляпане на боси нозе.
— Всичко ли чу? — попита сенсеят, без да се обръща.
— Да. През цялото време сте бил прав, той е предателят. — Гласът беше тих и приятен. Глас на жена.
Беше облечена в тъмнокафяво кимоно, върху което бяха избродирани сиви птички в черни кръгове. Блестящата й черна коса беше стегната на кок.
Кусуноки не се обърна да я посрещне, очите му останаха вперени в свитъка от стара оризова хартия, окачен в плитка ниша на голата стена. Под него имаше пръстена ваза, в която беше поставил една великолепна свежа лилия. И днес, както винаги, беше станал на разсъмване и беше направил неизменната си дълга разходка в планината. Изкачваше хълмове, спускаше се в мрачни, все още изпълнени с остатъци на нощта падинки, прекосяваше буйни пенести потоци, чиито води пазеха последните отблясъци лунна светлина.
Търсеше това единствено и неповторимо цвете, чието спокойствие и съвършенство щеше да ръководи действията му през целия ден. Прибра се в покоите на школата си едва след като го откри и внимателно прекърши нежното му стъбълце.
Върху пожълтялата от старост оризова хартия на ръкописа ясно личаха изписаните на един дъх йероглифи от ръката на зен-философ от XVIII век:
Вятър и скали — само това остава от човешкия род.
— Мисля, че го допуснахте прекалено близо до себе си.
Кусуноки се усмихна и вдигна глава:
— Позволих му лукса сам да си пререже гърлото, това е всичко — отвърна той, проследявайки как стройната й фигура се отпуска на колене. Направи му впечатление, че предпочете да седне не пред него, а вдясно, близо до ръката му. — Понякога става така, че човек става по-близък с врага, отколкото и с най-добрия си приятел. Това е урок на живота, който те съветвам никога да не забравяш. Приятелите пречат на дълга, а той е всичко в този живот. Помни: усложненията водят до отчаяние.