— А какво е животът без дълг?
— Това е загадка, която дори сенсеят невинаги успява да разреши — усмихна се Кусуноки, после кимна леко по посока на свитото тяло. — Сега трябва да открием начина, по който се е промъкнал между нас този мухон-нин.
— Нима е толкова важно? — попита тя и леко извърна глава. На меката светлина, проникваща през матираната преграда, се очерта нежният й профил. — Той вече е неутрализиран, можем да се заловим за работа.
— Все още нямаш привилегията да знаеш всичко, което става тук — погледна я сериозно Кусуноки. — Бойните и военните изкуства се подчиняват на общи правила. Трябва да открием начина на проникването му!
— Тогава не трябваше да го ликвидирате толкова бързо.
Сенсеят затвори очи.
— Ах, тази нетърпелива младост! — прошепна той с тих, почти нежен глас. Но когато очите му отново се отвориха, момичето потръпна от тежкия им, настойчив поглед. — Той беше професионалист. Един ден ще разбереш, че няма смисъл да си губиш времето с хора като него. Те трябва да бъдат отстранявани по най-бързия и ефикасен начин. Защото са изключително опасни и никога няма да проговорят!
Ръцете му се прибраха в скута и той продължи:
— Следователно продължаваме. Ти трябва да откриеш източника… Неговия източник. Хората, които са го обучили и изпратили тук, представляват огромна заплаха за Япония! — Ноздрите му потръпнаха, сякаш доловили неприятна миризма. Когато проговори отново, гласът му беше изгубил остротата си, клепачите му почти закриха блестящите черни очи: — Има още гореща вода, направи си чай.
Тя послушно се изправи, мина край него и взе чайника. Навън небето изведнъж потъмня, пурпурни облаци скриха стръмните планински склонове.
Тя постави малките чашки върху лакирана таблична, по чиято повърхност беше изрисувано ято златил чапли, излитащо от разпенени води. Внимателно я постави между двамата и с опитни движения започна да разбърква зеленикавата течност. От нея се излъчваше изключителна хармония и Кусуноки се остави на приятните й вълни. Изпита гордост от своето творение.
Шест, седем, осем… Момичето въртеше сламката за разбъркване с равномерни движения. На десетото завъртване деликатните й пръсти се хлъзнаха в широкия ръкав на кимоното, излязоха оттам със същото плавно движение и блестящото острие на късия нож потъна дълбоко във врата на Кусуноки. Или силата на удара беше огромна, или ножът беше изключително остър, тъй като проникна през месото и костите без видимо усилие и прекъсна гръбначния стълб. Главата на стареца гротескно клюмна напред и надолу, увиснала на малко парче кожа. Сякаш сенсеят потъна в дълбока молитва.
От прекъснатите артерии бликна фонтан от алена кръв и обля татамито, върху което двамата бяха коленичили. Торсът на сенсея се разтърси от конвулсии, краката му се размърдаха, сякаш огромна жаба се готвеше за скок.
Момичето остана неподвижно на колене, очите й не изпускаха тялото на учителя. Само веднъж — когато тялото му политна встрани и кракът му помръдна за последен път — нещо в нея потрепна като изсъхнало листо под порива на есенен вятър, една гореща сълза се търкулна по бузата й. После сърцето й отново се превърна в камък, стоманената воля задуши всички емоции.
Едновременно с това усети как я обзема чувство на триумф. Успях, пропя сърцето й, блъскащо лудо в гърдите. Яхо2! Без нея никога не би успяла да скрие истинските си намерения!
Очите й не се отделяха от трупа. Нямам нищо лично против теб, помисли си тя. Нищо от това, което е кроил онзи мръсен мухон-нин Цуцуму. Аз не съм предател! Но трябва да докажа своята правота. Трябва да зная. Следователно трябва да бъда на изключителна висота! Стана на крака, плъзна се като безплътен дух над татамито, заобикаляйки локвите кръв, и се отправи към него.
Ти беше най-добрият, погледна към наставника си тя. А сега това съм аз! Наведе се и избърса кръвта (неговата кръв!) от ножа си. Тя остави дълга алена следа по кимоното му.
Последното нещо, което направи, беше да го съблече и с благоговение да сгъне дрехите му — така, сякаш бяха националното знаме. Скоро те се превърнаха в малък вързоп и изчезнаха под дрехата й.
После излезе. Миг по-късно навън рукна пороен дъжд.
Книга първа
Ших
Сила, влияние, власт, енергия
Ню Йорк | Токио | Хокайдо
Пролет, в наши дни
Джъстин Томкин усети в просъница присъствието на черната като нощта сянка, затъмнила слънчевите лъчи сякаш отсечени от стоманата на остра сабя.