— Аз съм наполовина азиатец, това не те ли плаши? — игриво попита той.
— Отначало ме плашеше — призна си тя и го прегърна. — Но вече не толкова… Ох, Ник, щеше да е толкова хубаво, ако не трябваше да заминеш!
Той мълчаливо я стисна в прегръдката си. Искаше му се да й каже, че няма да я изостави никога, но това щеше да е лъжа, тъй като точно това щеше да стори след по-малко от двайсет и четири часа, когато отлиташе големият самолет за Токио. Възпря го още източната кръв, която течеше в жилите му, възпря го дългогодишната специална подготовка, която го правеше затворен в себе си човек, непроницаем като бетонна стена. Никълъс имаше чувството, че макар и чист европеец, Полковникът е бил същият. Баща и син имаха своите тайни и отказваха да ги разкрият дори на жените, които обичаха повече от всичко на този свят…
Пое си дълбоко дъх, за да изравни налягането на въздуха — толкова сух и разреден, че стоеше като топка във вътрешността на ноздрите му.
Огромният „Боинг-747“ лениво се наклони наляво, плавно се измъкна от тънкия слой перести облаци и под крилото му проблеснаха бледозелени ниви, прорязани от безупречно прави бразди. Миг по-късно в далечината изплува величествената снежна корона на Фуджияма, горда и непристъпна както винаги. Отново беше у дома.
После потънаха в тежък пласт смог, легнал като плътен покров над промишлената зона на огромния град.
— Господи! — рече набитият мъж до него и се наведе да вижда по-добре. — Трябваше да си взема проклетия противогаз! — Месестият му пръст се насочи към това, което лежеше отвъд многопластовото стъкло: — Тукашният смог е по-лош дори от онзи, който вечно виси над долината Сан Фернандо!
Набразденото му енергично лице беше обърнато към бягащата насреща им панорама. Очите му са като на опитен римски пълководец, помисли си Никълъс. Предпазливи, внимателни и едновременно с това без крайно уморени. Станали са такива от придобития на висока цена опит, от жестоки битки на няколко фронта едновременно, битки политически и икономически…
Стоманеносивата му коса беше късо подстригана, лекият му, шит по поръчка костюм беше подчертано консервативен. Беше човек, който с течение на годините е свикнал на известен лукс, но бръчките около носа и решителните устни говореха ясно, че не така е преминал животът му. Рафаел Томкин, милионерът индустриалец, за когото работеше Никълъс, съвсем не беше роден и израснал в охолство. Той беше човекът, когото Сайго трябваше да убие срещу заплащане; той беше човекът, който положително беше наредил да убият лейтенанта от полицията Лю Кроукър — най-добрия приятел на Никълъс, въпреки че именно Никълъс го беше спасил него, Томкин, от сигурна смърт, премахвайки Сайго.
Никълъс гледаше решителното лице на Томкин, без да го вижда. Отдавна знаеше, че решителността на американците е твърде повърхностна; знаеше, че лесно може да стигне до безпомощната самота, която се крие зад нея. Все пак Томкин беше доста по-различен от колегите си в управителния съвет, решителността му беше истинска, здрава и непоклатима като тежка скала.
За Никълъс този факт беше от огромен интерес, тъй като беше дал клетва да отмъсти за убийството на приятеля си. За тази цел беше необходимо да проникне дълбоко в душата на този мъж, да я опознае до дъно и едва след това да посее отровните семена на бавната и необратима разруха.
Спомни си чувствата, които изпита, когато разбра, че зад уж случайната смърт на Кроукър в околностите на Кий Уест се крие дългата ръка на Рафаел Томкин. Официално Кроукър се водеше в отпуск, но единствен Никълъс знаеше, че не е тръгнал на почивка, а да напипа сигурната улика срещу убиеца на Анжела Дидион — известната манекенка и някогашна любовница на Рафаел Томкин.
В съзнанието му се появи съвременната интерпретация на максимата, родена от Йеасу Токугава — най-великия шогун на Япония, чийто род е управлявал страната в продължение на повече от хилядолетие и е успял да съхрани живи японските традиции:
За да опознаеш врага си, трябва да му станеш приятел. Постигнеш ли това, значи си успял да пробиеш защитата му. Едва след това можеш да помислиш за най-удобния начин, по който да го отстраниш.
Подчинявайки се на клетвата да отмъсти за своя приятел, Никълъс прие предложението на Томкин да работи за него въпреки бурните протести на Джъстин. Това стана преди около година, оттогава насам всичките им усилия бяха насочени към предстоящите в Токио преговори. Томкин направи необходимото, за да се стигне до предстоящото сливане между една от неговите компании и „Сато Петрокемикълс“. Всички сделки с японците са трудни, но тук ставаше въпрос за сложно обединение между високотехнологични компании и то беше особено изтощително. Томкин беше принуден да признае, че отчаяно се нуждае от помощ, а кой можеше да му бъде по-добър помощник от Никълъс — човек със смесена кръв, роден и израснал в Япония?