— Радвам се, че сте тук — подхвърли на Таня той.
— Това е добре — кимна тя, без да отделя поглед от ръката му. — Дойдох като специален пратеник на Минк. Задачите ни претърпяха лека промяна след последния ви разговор с него. Сега искаме да концентрираме усилията си повече върху „Тенчи“, отколкото върху Проторов.
Може би тялото му се бе поддало на огромната умора, може би съзнанието му бе все още запълнено с мисълта за Акико и начина, по който се беше превъплътила в Юкио за последен път — всецяло убедително… Може би душата му бе обладана от спомена за първата любов — мощен, жив, релефен… Вероятно всичко беше плод на въображението му, на той беше абсолютно сигурен, че духът на първата му любов някак беше успял да се всели в нейната двойница, изпълвайки сърцето й с любов и нежност, изхвърляйки оттам омразата и жаждата за мъст… Може би подобни мисли са глупави и наивни, но той усещаше прекалено ясно вечното преплитане между живота и смъртта.
Във всеки случай не успя да долови фалша в гласа й. Фалш, който при нормални обстоятелства несъмнено би усетил. Все още не бе насочил цялото, си внимание към този разговор, мислите му продължаваха да витаят далеч от действителността. Дал почивка на уморените си мускули, той беше разсеян и неконцентриран, беше уязвим…
— Още по-добре — отвърна Никълъс и се обърна към шкафа с чистото бельо. — Защото Проторов вече не представлява опасност за никого.
— Какво означава това? — попита Таня, въпреки че вече знаеше отговора.
— Означава, че му видях сметката — рече Никълъс и се обърна точно навреме, за да забележи огромната изненада в очите й. — Освен това се добрах до всичко, което е свързано е „Тенчи“.
Таня стоеше като ударена от гръм. След ужасната новина, която й съобщи Русилов, тя бързо започна да губи своята увереност. Какви шансове имаха на предстоящата среща между ръководителите на КГБ и ГРУ след смъртта на Проторов? Тя също познаваше Мироненко. Познаваше го добре, тъй като именно той беше първият мъж в живота й, а тя го беше привлякла в орбитата на Проторов. Това се случи малко преди да завърши Уралската школа. Мироненко и още няколко висши офицери от ГРУ биха пристигнали да се запознаят на място с подготовката на нейните възпитаници.
Проторов прецени, че именно Мироненко е най-подходящ за бъдещите му цели и задачи, точно затова го беше и поканил.
А вечерта изпрати Таня в стаята му. До този момент тя беше напълно лишена от секс, желанията на тялото й по особен начин се преплитаха с мечтите на все още девическото й съзнание. И тази комбинация се беше оказала безкрайно съблазнителна за Мироненко, както впрочем би се оказала за всеки нормален мъж…
Таня беше първата му свръзка с Проторов. След онази нощ той не искаше да се откаже от нея, отношенията им продължиха през цялата пролет и част от лятото.
Но през лятото Таня трябваше да се дипломира, освен това Проторов вече имаше нова, съвсем специална задача за нея. Това бяха причините, поради които Проторов направи необходимото да извести съпругата на Мироненко за увлечението на мъжа й. И той незабавно се отдръпна от Таня. Вероятно благодарение на факта, че този ход на Проторов беше спасил брака и кариерата му, а вероятно и защото споделяше голяма част от политическите му виждания, Мироненко скоро се превърна в негов привърженик и близък съратник.
Междувременно Проторов премести Таня в Москва и я остави сама да се внедри в дисидентските среди на брат си Михаил. От негова гледна точка в това нямаше абсолютно никакъв риск. Защото отдавна знаеше, че Таня обича баща си дълбоко и всеотдайно, че в нейните очи поведението на Михаил не е нищо друго, освен предателство към семейството. Разбира се, тези чувства на младото момиче бяха внушавани от опитните инструктори в школата в продължение на дълги месеци и дори години.
Михаил беше изключително доволен от факта, че сестра му е избрала неговата среда. За него този акт не беше нищо друго, освен признак на съзряване. Изобщо не можеше да му мине през главата, че Таня е внедрен агент на КГБ.
Сега душата на Таня се изпълни с надежда. Първоначалният й план да убие Никълъс, а след това и Минк, автоматично отпадна. Първо трябваше да сложи плановете за „Тенчи“ на безопасно място в главата си, а след това — да се свърже с Русилов и да организира безопасното си изчезване.
Разбира се, няма да сподели с него своето откритие. По-скоро ще го остави с впечатлението, че се връща в Центъра победена и надхитрена от Линеър. Това няма да е трудно след всичко, на което е бил свидетел в обезопасената база там, в Хокайдо.