— Всичко е много просто — рече Нанги, без да отделя очи от младите момичета. Бяха далеч по-приятна, гледка от лицето, на мъжа, седнал срещу него на диванчето. — Никога не бих позволил външно участие в своето кейрецу, независимо от цената, ако не зная предварително какво точно ще бъде предназначението на инвестицията.
— Какво друго, освен да се правят пари? — отвърна с въпрос Лю. — Нима може да съществува друга цел при подобни начинания?
Нанги едва забележимо се усмихна.
— Вероятно разбирате моята, предпазливост — рече той. — Но аз съм имал съвсем повърхностни контакти с вашата… фирма.
— Напълно — отвърна с по-приятелски тон Лю, безпогрешно усетил началото на размразяването в отношенията им. — Сигурно щях да стана подозрителен, ако не бяхте, проявили, подобна предпазливост. В крайна сметка подобни сделки не се сключват всеки ден. В някои отношения нашата държава е много млада, господин Нанги. Светът извън границите на Божественото царство е напълно нов за нас. Казано с прости думи, хората, които управляват в Пекин, искат да положат началото на нещо като Източен съюз. Те са убедени, че нещата могат да потръгнат чрез деловото партньорство, стриктно, деловото партньорство.
Момичетата на плажа станаха да си вървят. Слънцето прежуряше, дори под закрилата на верандата се усещаше горещината. Ледът в каната бързо се разтопи, морската вода блестеше ослепително, въздухът бе изпълнен със златисти отблясъци.
Лю извади кърпичка и избърса изпотеното си чело.
— Може би съзнавате важността на нашето предложение — каза той. — То все пак е разположено във времето и решението ви не трябва да закъснява. — Сви рамене и подхвърли: — Ако отговорите отрицателно, едва ли някога ще бъдете в състояние да вършите бизнес с Китай.
— Но вие едва ли очаквате да взема светкавично решение по въпрос, който засяга дълбоко интересите на моето кейрецу, нали? — отвърна Нанги. Очите му напуснаха фигурите на двете момичета, които забързано бръскаха пясъка от бронзовите си бедра, и бавно се извъртяха към Лю.
— Напротив, господин Нанги — отвърна китаецът и потупа с дългия си нокът ревера на лятното си сако малко над сърцето. — Не очаквам нищо. Вие сте този, който трябва да вземе решението, при това да го вземе бързо. Имам предвид затрудненията на „Азиатска банка“. Тук банките са уязвими като сухи съчки по време на горски пожар, господин Нанги. Когато китайците си втълпят нещо в главите, нещата се объркват със смайваща бързина. Кралската полиция на Хонконг е добре запозната с тази особеност и взема всички мерки да разпръсква всяка тълпа, която надвишава десетина души. Сам по себе си един пожар не е кой знае каква опасност, но когато избухне в близост до бензиностанция, нещата се променят, нали? Е, това е положението… — Лю млъкна и разпери ръце, след кратка пауза отново продължи: — Разполагате с неограничено време, господин Нанги. Моля да не считате, че настояваме да вземете своето решение преди изтичането на настоящото тримесечие. — Ръката му потъна във вътрешния джоб на сакото и излезе оттам със свитък документи — Но за да подчертая добрите ни чувства към вас, аз си позволих да приготвя необходимите документи…
— Ясно — замислено отвърна Нанги.
По лицето на Лю пробяга лека усмивка.
— Въпреки любопитния начин, по който ни характеризират някои западни бизнесмени, нашата машина е добре смазана, господин Нанги.
— Да — кимна Нанги, вече окончателно намразил този човек. — Ясно виждам това.
— О, не, господин Нанги. Моля да ме извините за думите, но вие не виждате абсолютно нищо. — Лю млъкна и отправи поглед към двете момичета, които изтриваха краката си на най-долното стъпало на верандата. Дълбоко хлътналите му птичи очи огледаха внимателно по-високата — тази, която беше сама на плажа при пристигането на Нанги. Сякаш се мъчеха да проникнат през сянката на гъстата черна коса, разливаща се върху голите рамене. След миг момичетата минаха край тях и изчезнаха във вътрешността на вилата.
— Скоро ще вечеряме — съобщи внезапно Лю. — Местните лангусти са изключително вкусни, ще имаме и други деликатеси. — Присъствието на жените някак неуловимо промени цялото му поведение и Нанги се запита какво ли може да означава това.
— Но нека завършим разговора си — малко по-рязко изрече Лю. — В Хонконг разполагаме с отлична мрежа. Много по-добра, отколкото си мислят англичаните. — Раменете му леко се повдигнаха: — И защо не? В крайна сметка това е наша територия. Днешното правителство на Китай никога не е признавало договор, подписан преди много години и при унизителни условия. Търпим британското управление по единствената причина, че то ни носи определена изгода. Не отричам, че тази изгода, е много съблазнителна, това би било глупаво. — Лю рязко се изправи на крака. — Ще споделя с вас една малка тайна. — Ръката му отново потъна във вътрешния джоб на сакото и се появи оттам с дебел прегънат на две документ. Постави го внимателно върху масичката между двамата и едва тогава продължи: — Последният бум в търговията с недвижими имоти е наше дело! — Очите му се озариха от вътрешна светлина, главата му развълнувано се разтърси: — Да, господин Нанги, такава е истината. Ние бяхме в основата на непрекъснатото повишаване цените на имотите, продължило цели шест години. През цялото това време знаехме, че декларацията ни относно бъдещето на колонията е само — въпрос на време. Но искахме да им покажем какво ги очаква.