Той погали косата й, очите му се затвориха.
— Вече няма болка, всичко свърши.
Устните им се разтвориха, езиците им си казаха „здрасти“, в телата им се появиха топлите тръпки на възбудата.
— О, Ник, толкова съм щастлива — прошепна тя. В съзнанието й изплува влюбената двойка при кратера на Халеакала. Сега и аз съм като тях, доволно въздъхна тя.
Бавно, сякаш бяха слепци, те започнаха да откриват наново телата си, душите си. Целуваха се с младежка страст, жадно, ненаситно, сякаш това беше най-важното нещо на света. Душите им потръпваха от надигащата се еротична наслада, макар целувките да бяха нещо далеч по-голямо от обикновената страст. Джъстин винаги беше приемала целувката като акт, в който човек отдава сърцето си. Нещо, което не можеше да твърди за самия секс. Защото при него бе напълно възможно механичното, лишено от чувства отдаване.
Но любовта я очакваше върху устните му, ослепително проблясваше от върха на езика му, който се стрелваше дълбоко в устата й. Колко дълго бе чакала този миг? Не можеше да отговори на този въпрос, но подозираше, че беше го чакала цял живот. Чувстваше се жива и безкрайно свободна. Комбинацията беше прекрасна и опияняваща, съвсем нова за нея…
Тя й се наслаждаваше с цялата си душа, но въпреки това чувстваше, че трябва да сподели с него дълбоките промени, настъпили в душата й.
— Постигна ли някакви успехи? — попита го тя.
— В какъв смисъл?
— В смисъл на бизнес.
— Нима наистина те интересува? — изрази съмнението си той.
— Става въпрос за компанията на баща ми, управлявана от моя бъдещ съпруг, нали така? Мисля, че имам някакъв интерес към нейното проспериране!
Той се усмихна, приятно изненадан.
— Само преди няколко минути Нанги даде съгласието си за сливането на „Сфинкс Силикон“ и „Нипон Мемори Чип“ на Сато. Но това далеч не е всичко. Според мен след година и половина, най-много две, ще бъдат обединени и други филиали на нашите компании.
— Това е фантастично, Ник! — възкликна тя и пламенно го прегърна. — Баща ми би се гордял с теб!
— Виждам, че и по този въпрос си променила мнението си — усмихна се широко той.
— След погребението мислих дълго — кимна тя. — Главно за себе си… Омразата ми вече я няма, виждам го в нова, далеч по-обективна светлина. Такъв, какъвто наистина е бил… Виждам както лошото, така и доброто у него. Съжалявам, че трябваше да умре, за да постигна това… Бих дала всичко на света да мога да му кажа в лицето какво мисля сега!
Той леко погали ръката й.
— Баща ти беше изключително силна личност, Джъстин. Малцина възрастни бяха в състояние да му се противопоставят, затова няма нищо чудно, че е доминирал над собствените си деца. Важното е друго — ти вече разбираш, че не го е вършел нарочно. Той просто не е познавал друг начин на отношения между хората.
Тя кимна и се притисна към него.
— Това е още една причина да те обичам толкова много. Ник. Ти ме разбираш. Ти разбираш и него.
Устните им отново се сляха, целувката бе дълга и страстна, и двамата имаха чувството, че ще продължи вечно Никълъс неволно включи своя „харагей“ и с изненада откри ясния пламък на нейното „ва“ — хармоничен и ненарушим. При това точно на мястото, където доскоро откриваше единствено объркване и мрак.
Въздъхна, без да отделя устните си от нейните и тя се разтопи в прегръдката му. Изпита усещането, което го беше възпламенило при първата им среща — там, на плажа на Уест Бей Бридж, когато тя буквално връхлетя в ръцете му. Най-сетне приключихме своето дълго и тежко пътуване, помисли си той. И същевременно едва сега го започваме…
— Довечера отиваме на разкошна вечеря — прошепна в ухото й той.
Очите на Джъстин бяха замъглени от страст.
— А дотогава?
— Иди да похарчиш малко пари… Купи си рокля от „Мацуда“, пръсни цяло състояние за довечера!
— Тъй ли? И какъв е поводът?
— Изненада! — усмихна се той.
— Стига, Ник! — влезе в тон с настроението му тя. — Кажи ми, моля те!
— В никакъв случай! — поклати глава той. — Всичко, което мога да ти кажа, е, че докато ти се правиш на още по-прекрасна, аз ще се позанимая с един мой приятел. Обещах да му разкрия част от тайните на айкидо, вече го изпратих да запази час в един салон за бойни изкуства, намира се на две крачки от хотела. Ще се видим там, в „Окура“, около седем…
— Чакай, чакай! Този приятел ли е изненадата?
— Не знам — лукаво се усмихна Никълъс и сви рамене. — Може би…
— Не е честно, Ник! Кажи ми кой е той!
— Ще ти помогна малко… Американец, много отдавна не си го виждала. И едва ли си мислила, че някога ще го видиш пак…