После се обърна и хукна обратно към съблекалнята, където беше оставил револвера си. Докато пресичаше пустия салон, в душата му изведнъж се появи желязна увереност. Ченге съм и нищо друго не мога да бъда! Такъв ще си остана, докато съм жив!
— Лю! — извъртя се Никълъс и хукна подире му. — Спри се, Лю, не отивай там!
Но Кроукър не го чу. Намираше се в чужда и непозната страна, чувстваше се гол и беззащитен, особено без оръжие. Напусна широкото помещение и се втурна в следващото. Никълъс рязко увеличи скоростта си, скочи, успя да сграбчи анцуга на приятеля си и двамата се стовариха на пода.
Но във въздуха вече нещо свистеше, Кроукър простена от болка и изненада, свистенето се превърна в жужене на разсърдено насекомо.
Кръв, шум от търкалящи се тела. Никълъс се надигна на колене и лакти. Смъртоносната рана в гърдите на Кенцо би могла да бъде причинена единствено от майсторски изкована катана и именно това го тревожеше. Ударът, от който се опитваше да предпази Кроукър, всъщност беше предназначен за него.
Видя как приятелят му се отпуска на колене върху татамито, а дясната му ръка конвулсивно стиска китката на лявата. Кръвта шуртеше като река, острата стомана беше отсякла китката почти изцяло, превръщайки я в грозно зеещ чукан.
Странното свистене, наподобяващо опъването на тънка сребърна тетива, отново изпълни въздуха, връхлиташе върху него с чудовищна скорост. Всеки миг тялото му щеше да бъде разсечено, на две. Никълъс светкавично прибягна до „тоби аши“ — летящата стъпка. Тялото му рязко се извиси във въздуха и смъртоносното острие профуча под него.
Котен дрезгаво се разсмя.
— Никакви акробатични номера няма да ти помогнат — изрева той. — Защото държа в ръцете си дай-катана!
Да, точно това беше предположил, когато видя раната в сърцето на Кенцо. Котен размахваше неговата катана — „Ис хьогай“! Още докато тялото му беше във въздуха, той изпита силно недоумение. Как е възможно един „йокозуна“ — абсолютен шампион по сумо, да е овладял тайните на „кенджуцу“?
Беше облечен в традиционното облекло на борците, сякаш всеки миг му предстоеше поредният мач. Блестящочерната му коса беше стегната на тила, дори осемдесетсантиметровата дай-катана изглеждаше като детска играчка в огромните му лапи. Притежаваше страхотна физическа сила и Никълъс си напомни да не забравя дори за миг основната му специалност — борбата сумо, в която беше истински сенсей.
Тази борба е малко по-ограничена от останалите бойни изкуства, арсеналът й съдържа около двеста хватки, трийсет и две от които са основни и се базират на „цуки“ — блъскане с две ръце, „оши“ — блъскане с цялото тяло, и „йори“ — вкопчване в тялото на противника.
Но Котен беше сенсей и в дисциплината „сумай“ и това го правеше още по-опасен. Контактът с подобни бойци е смъртоносен, тъй като огромните им размери обикновено са комбинирани с невероятна „хара“ и те са в състояние да демонстрират такава чудовищна сила, която нито едно човешко същество не може да притежава без механична помощ. Дори и невъоръжен, Котен беше изключително труден противник.
Дългата катана проблесна в ръцете му и той пристъпи напред с котешка пъргавина. Тялото му беше приведено почти до земята, в тази стойка се чувстваше най-стабилен.
Никълъс отскочи назад, проби книжния транспарант зад гърба си и се озова в самия салон. Хвърли светкавичен поглед към стената, на която обикновено висяха демонстрационните катани, но мястото им беше празно.
Котен нанесе мощен удар върху преградата, от нея се разлетяха трески, острието изсвистя на сантиметър от крака на Никълъс.
— Първо ще ти отсека глезените! — задъхано изръмжа той. — Искам да чуя как крещиш от болка! — Тялото му прелетя през отвора като разярен глиган. Катаната в ръцете му свистеше наляво-надясно с бързи хоризонтални движения, после рязко се насочи надолу, към краката на Никълъс. — Всички „сумо“ са крещели пред мен! Мислиш, че в нашия спорт не издаваме нито звук, нали? Публиката си мисли, че само можем да ръмжим като диви животни! — Острието отново изсвистя. — Тъкмо в това се крие огромната популярност на сумо… Дълбоко в душата си, далеч от цивилизованото поведение и човешкото достойнство, зрителите изпитват дълбоко вълнение от това, което наблюдават… А то е силно, диво, първично!
— За този кратък сблъсък… не повече от трийсет секунди… аз карам противника ся да крещи! А от тълпата се разнася тътен, който само моите уши могат да доловят! Това става в мига, в който сграбчвам потното тяло на противника!
Никълъс отскочи надясно, приведе се и нападна Котен по посока на слабините. Борецът обаче светкавично прехвърли сабята в лявата си ръка, юмрукът му се заби точно в гърдите на Никълъс, който отхвръкна назад и падна по гръб върху дъските.