— Не те чух да крещиш, варварино — задъхано се изсмя Котен. — Но скоро ще те чуя! — Острото острие на дай-катаната изсвистя във въздуха и раздроби дъските на косъм от краката на Никълъс.
Самият Никълъс добре знаеше към какво е насочен целият този монолог. Котен искаше да го предизвика, да го накара да извика на помощ всичките си познания по „оши“ и да се опита да го нападне. И да попадне в обсега на огромните му лапи.
Май е по-добре да му дам онова, което иска, помисли си Никълъс. Да му подам онова, за което мечтае…
Когато тялото му се насочи към Котен, борецът радостно се засмя. Човек-планина, атакуван от някакво незначително насекомо, което едва ли може да стори нещо повече от слабо ужилване.
Блокира хватката „оши“ на Никълъс с дръжката на катаната, а не с контра хватка, както бе очаквал Никълъс Рамото му потръпна от страхотния удар, костта рязко изщрака — недвусмислен сигнал за тежко изкълчване. Ръката му пламна от страхотната болка, цялата дясна част на тялото му излезе от строя.
— Мусаши нарича това „периферни блокажи“, варварино — злорадо просъска Котен. — Ще ти ги сервирам един по един и скоро ще започнеш да пищиш!
След тези думи скочи напред, размаха дългото острие на сабята — и под прикритието на бръмчащото острие се впи в тялото на Никълъс. Прибягвайки до собствените си умения по „оши“ той успя да хвърли противника си по гръб, отпусна се на коляно до него и вдигна катаната високо над главата си. Острието злобно изсвири във въздуха.
Никълъс отчаяно сгърчи тяло, лявата му ръка се вдигна към незащитената вътрешна част на бицепса на противника, с цел да блокира и отклони силата на нанесения удар. Но изтръпналото рамо и бинтованите пръсти му попречиха да осъществи както би искал хватката „сувари ваза“.
Принуди се да освободи преждевременно бицепса на Котен и да приложи „атеми.“ — къс, пробивен удар с лакът. Ребрата на огромния борец изпращяха и се огънаха от силата на удара…
Котен извика, тялото му отскочи назад, катаната се стовари с огромна сила върху мястото, където допреди миг лежеше противникът му.
Подложен на две атаки едновременно, Никълъс беше принуден да ги блокира последователно. Стоманеното острие беше първата му грижа. Докосна с пръсти вътрешната страна на ръката на Котен, плъзна ги по кожата и светкавично напипа мястото, където дългата кост се свързваше, е връзките на китката. После направи рязко движение надолу и навътре, прибягвайки до един от основните похвати на айкидо и прибавяйки към силата на пръстите си инерцията на тежкото тяло на врага. Комбинацията се оказа достатъчна за счупването на костта.
Сега положението им горе-долу се изравни. Котен бе принуден да прехвърли сабята в лявата си ръка, дясната безсилно увисна надолу, китката й бързо се подуваше.
Но второто нападение просто не можеше да бъде избегнато. Цялата огромна маса на Котен се стовари върху изкълченото рамо на Никълъс и той изкрещя от непоносимата болка. После светкавично: се претърколи встрани, давайки си ясна сметка, че с него е свършено, ако позволи на тази маса да се тръшне отгоре му, преди да е възстановил равновесието си. Това е най-голямата опасност при конфронтация с борец, владеещ тайните на „сумай“. Той е просто непобедим, когато използва силата и тежестта на тялото си в нисък бой, на самата земя.
Едновременно с отдръпването си усети как острието на катаната проблясва над главата му. Тялото му подскочи във въздуха и в следващия миг попадна в желязната хватка „цуки“. Главата му клюмна, въздухът напусна дробовете му с остро свистене. Второ „цуки“ в слънчевото сплитане го хвърли на пода с огромна сила. В следващия миг тялото на Котен се стовари отгоре му, гърдите му отново бяха смачкани, притокът на кислород в дробовете му — окончателно прекъснат. Никълъс се разтърси от остра кашлица, гърлото му се изпълни с противна на вкус жлъчна течност.
Дългото и блестящо острие на „Ис хьогай“ се стрелна към гърдите му, разкъсвайки плата на черния му тренировъчен костюм.
— Със следващия удар ще ти разрежа кожата, за да я накарам да кърви — мазно обясни Котен. — Онзи тъп итеки Проторов не ми позволи да те обработя още в Хокайдо. Затова ти извади късмет, а той — не. Но сега си в ръцете ми. А това значи, че аз имам късмет, а ти — не. — Тежкото му тяло се приведе напред и натискът върху гърдите на Никълъс стана непоносим. — После твоята любима катана ще среже месото ти, а най-накрая ще й позволя да се погрижи за костите и вътрешните ти органи. — Върху лицето му изплува жестока усмивка: — Кажи, варварино, какво изпитваш при мисълта, че ще умреш от собствената си дай-катана?