Жълто-зеленото кимоно на Акико лежеше зад гърба й, набръчкано в свои тайнствени падинки и хълмчета. Телата им бяха обвити в неговото кимоно. Не, в кимоното на Сато.
Кожата й беше гореща и влажна. Ноктите й се забиваха в тялото му, ситните й бели зъби хапеха втвърдената му плът с влудяваща похотливост. Никой от двамата не желаеше края на това божествено опиянение, телата им сдържаха възбудата си със сладостна болка…
Акико приемаше всичко това с тихи стенания. Когато ръката му се плъзна надолу и докосна овлажнилата й женственост, тя цялата се разтърси от неудържими конвулсии. Очите й се извъртяха, пръстите й се впиха в него и побеляха от напрежение.
Утринната мъгла около тях сякаш се сгъсти и потъмня. Небето изчезна, въздухът се наелектризира и натежа като пред буря. Някъде далеч се разнесе гръмотевичен тътен, утрото се сви и изчезна, сякаш решило да отстъпи мястото си на всепоглъщащия мрак.
Извила тялото см като дъга. Акико се притискаше към него, бедрата й бяха разтворени. Трепереща от възбуда, тя нежно галеше гърба му, езикът й докосваше вдлъбнатината на шията му.
После от гърлото й се изтръгна животински вик, тялото й се усука около неговото и бавно се плъзна надолу.
— Аз трябва… Трябва!
Горещите й устни се сключиха около члена му и жадно го засмукаха, поемайки го чак до основата. Той искаше да й отвърне със същото, но въпреки сладките стрели на екстаза тя съумя да запази последния остатък от разума си, да държи далеч от погледа му вътрешната част на бедрата си. Не можеше да му позволи да види какво има там, тъй като знаеше, че това ще разруши всичко. Юкио ще си отиде завинаги и никой от двамата няма да може да я върне. Той ще узнае, а после ще се опита да ме унищожи…
Затова продължи засмукващите движения на устните си, ръцете й покриха тестисите му, използва всичко, което знаеше, за да му достави, удоволствие. Той простена и се предаде, ръцете му бавно отпуснаха потръпващото й тяло.
Господи, колко много й се искаше да усети устните и езика му в себе си! Въображението й достави тази картина с поразителна яснота и тя потръпна от удоволствие. В следващия миг пръстите му докоснаха сърцевината на нейната женственост и тя изведнъж я усети тежка и пулсираща като някакво странно второ сърце.
Започна да ръми и тя с нежелание се отдръпна от него. В следващия миг той се озова върху нея, мокрият му член остави влажна следа по бедрото и корема й. Тя нежно го пое и го насочи в себе си. Устните му покриха едното тъмно, потръпващо от възбуда зърно, после се прехвърлиха върху другото. Влудяващата последователност на нежните му докосвания я накараха да задиша тежко.
Над главите им тресна оглушителна гръмотевица, дъждът се усили. Нямаше вятър и струите падаха отвесно надолу. Ситните бели камъчета започнаха да издават равномерен звук. Всичко потъна в пороя, двамата можеха да виждат единствено себе си.
Акико усукваше влажния си отвор около члена му с майсторството на опитна куртизанка. Сподавено го молеше да не я измъчва повече, но едновременно с това ръцете й не преставаха да измъчват както неговото тяло, така й нейното собствено тяло. Удоволствието им нарастваше като снежна лавина и скоро се превърна в непоносимо бреме.
Въздухът напусна гърдите, на Никълъс с тежко свистене, членът му леко се освободи от опитните й пръсти и бавно потъна в нея. Дълбоко, дълбоко! Тя ахна, тялото й се разтърси от неудържими конвулсии и неволно се прилепи в неговото. Влажните им косъмчета се оплетоха, сякаш завинаги.
Той проникна до дъно, а тя се почувства като метеор, който свободно се рее във вселената. Усети как сърцето й олеква, омразата й се стопява като сняг под топлите лъчи на пролетното слънце, напускат я всички мрачни мисли и черни предчувствия.
Плуваше в дъжда и гръмотевиците като вейка по течението на буен поток. Над главата й чуруликаха птици, тялото й се огъваше под напорите на вятъра и дъжда, покоряваше се на природните стихии с неусещано досега желание. Водата се стичаше под тялото й, в нея мърдаха невидими животинки, мърдаше самият живот. Тя се превърна в част от това поточе, в част от девствените гори, от морските брегове, от необятните дълбини на вселената.
Пропадаше и се възвисяваше, нощта се превърна в ден. В ушите й звучаха ясните удари на космическия часовник, секундите се превръщаха във векове, минутите — в хилядолетия. Дъхът й отмерваше периода, за който се създаваха скалите; метаморфозата, която превръщаше въглерода в прекрасен диамант; гниенето, с чиято помощ дървените отпадъци ставаха гориво. Тя въздъхна и сезоните се смениха; тя потръпна и от недрата на Тихия океан изплуваха нови острови. Тялото й конвулсивно се сгърчи, от устата й се откъсна дрезгав вик. А той изстрелваше семето си дълбоко в нея, слабините им се сляха сякаш завинаги, оргазъм след оргазъм караше душата й да се разкъсва от сладостна, неповторима болка. Светът наоколо примигна и изчезна.