Оставиха го там, в снега. Никой, не смееше да го пипне преди завръщането на Проторов. Когато той кацна в Москва, кръв вече почти нямаше. Студът я беше превърнал в желирана маса, раната приличаше на хирургически разрез. Но в лявото слепоочие на Лев зееше грозна дупка, причинена от изстрелян в упор куршум. Проторов не искаше да я разгледа по-отблизо, тъй като знаеше какво е положението на тила му — там, където куршумът бе излязъл от черепа. Бавно и с усилие обърна тялото на брат си, снежинките му пречеха да види ясно последиците от жестокото клане. Но когато заповяда преследването на Минк и съучастницата му Таня Владимова да продължи, гласът му беше тих и спокоен, сякаш напълно лишен от емоции.
Може би именно в онзи момент му хрумна мисълта, че е много болезнено човек да има семейство. Може би именно тогава у него узря решението никога да не създава такова семейство. Чувстваше се самотен и беззащитен. После в душата му нахлу омразата. Почувства, че мрази американеца по име Минк с такава невероятна страст, че сам се изплаши от себе си.
Шест месеца по-късно активира един от своите дълбоко законспирирани агенти. Задачата беше кратка и ясна да бъде ликвидирана съпругата на Минк, имала неблагоразумието да остане сама във фермата им в Мериленд. Изстрел от упор в лявото слепоочие. И Проторов, и Минк знаеха какво се крие зад него.
Отмъщението се оказа недостатъчно и войната продължи. Продължаваше и до днес.
Проторов въздъхна и огледа свръхсекретните си покои. Бутна очилата на челото си и разтърка брада. Откри, че се е изпотил. Въпреки убийството на Тенгу в риуто „Теншин Шоден Катори“ там продължаваше да действа третият му, последен, агент. При това действаше с успех.
Портативната шифровъчна машина в ъгъла внезапно оживя. От начина на зареждането й, Проторов разбра, че ще борави с код „Алфа-3“. Спътникът отново се готвеше да прошепне тайните си в ухото му.
Кроукър сграбчи тънката китка на Аликс и рязко я дръпна. Тя изпищя от изненада и болка, а той употреби цялата си сила, за да я махне от пътя на нападателя. Другата му ръка се хлъзна под леглото, вдигна светкавично пистолета и стреля в лампата почти без да се прицелва.
Мракът в стаята се нарушаваше единствено от бледата светлина, нахлуваща през разбитата врата. На нейния фон ясно се очерта сянката на нападателя.
Едър е като бик, помисли си Кроукър, докато притискаше главата на Аликс към килима, а тялото му се надигаше да посрещне нападението.
Ръката му се стрелна напред и дулото на пистолета потъна с трясък в скулата на сянката. С удоволствие почувства как кожата и месото под нея се разцепват като тънка хартия и металът застърга в оголената кост.
Въпреки удара инерцията на сянката беше толкова силна, че тя продължи да се движи напред. В следващия миг рамото на Кроукър се огъна от тежък удар, пистолетът изхвръкна от ръката му и се плъзна в мрака.
Пресвети Боже, въздъхна вътрешно Кроукър. Сега стана, каквато стана! Тялото му се завъртя от страхотната тежест на удара, но коляното му вече се вдигаше. Първия път пропусна и улучи стегнатото бедро на нападателя. Но при втория направи необходимите корекции и коляното му потъна дълбоко в слабините на мъжа.
Онзи тежко изпъшка и охлаби хватката си. Падайки, Кроукър се извъртя странично и успя да се освободи.
— Хайде! — кресна той на Аликс, грабна я за ръката и я повлече към ярко осветения коридор.
Тичаха като луди по металната противопожарна стълба и скоро изскочиха на открито, в топлата нощ. Колата беше най-доброто решение, но ключовете останаха горе.
Кроукър бързо се огледа. Наоколо беше почти пусто, само пред главния вход на хотела се виждаха хора. Местните жители посещаваха дискотеката, очевидно единствено място за забавление в околността. Кроукър дръпна Аликс и двамата се насочиха натам, въпреки че облеклото им не беше подходящо за подобни забавления. Местните, облечени официално, ги гледаха повече развеселени, отколкото разтревожени. Кроукър се закова на място. Имаше чувството, че са просяци, попаднали на бал с маски. В следващата секунда дръпна Аликс и двамата хукнаха по извитата пътека. Насочиха се към широките платна на магистрала 70. По нея се точеше безкрайна върволица от коли. Кроукър прикриваше Аликс от светлината на фаровете.
Нито веднъж не се обърна да провери дали Синьото чудовище е по петите им. Просто приемаше най-лошия вариант. След като беше проявил съобразителността да ги проследи чак до Кий Уест, едва ли ще ги изгуби точно тук.