Пак вдясно, но високо над главите им, проблясваше токономата2 на Сато. В издължената полупрозрачна ваза имаше два снежнобели божура — Сато знаеше, че Никълъс много обича тези цветя. Над бухналите цветове беше окачен ритуален ръкопис, на който пишеше:
Човек трябва да се стреми към лоялността. Оставете славата и чуждото одобрение, концентрирайте се върху чистотата на своя стремеж, нищо че околните проявяват егоизъм!
Останалите вещи в кабинета не правеха особено впечатление, но всичко беше подчинено на една изчистена от претрупаност хармония, към която се стреми всяко живо същество, но която рядко може да се постигне в живота. И двамата мъже усещаха, особеното значение на тази хармония.
Малко след като долетя телефонният звън, на прага се изправи Котен. Той се поклони и зачака. Господарят му сам трябваше да усети присъствието на силния му дух и съответно да се отърси от съзерцанието.
Главата на Сато се вдигна, очите му бавно се фокусираха. Двамата с Никълъс бяха успели да се пренесат заедно в Нищото… А това бяха постигали твърде малко хора в бурната и несъвършена история на човечеството. Пулсът и дишането му продължаваха да бъдат необикновено бавни — като в състояние на митичен транс. Състояние, което се ценеше особено високо сред народите на Далечния изток.
— Хиляди извинения, Сато-сан.
Пискливият женствен глас, излитащ от това огромно тяло, винаги развеселяваше Сато.
— Обажда се човекът, който никога не си казва името. Иска да разговаря лично с вас.
— Да, добре — отвърна Сато с леко надебелял глас. Погледна с нескрита завист към застиналото тяло на Никълъс, стана и последва Котен в коридора.
Останал сам, Никълъс бавно започна да се завръща от Нищото. Това му отне по-дълго време от обикновено, тъй като частица от съзнанието му упорито отказваше да се подчини. Съвършената хармония, от която допреди миг беше неразривна част, все още налагаше неуловимото си присъствие в тихото помещение. След известно време главата му се вдигна и очите му се спряха върху надписа на древния ръкопис.
Едва ли можеше да се нарече поетичен, но въпреки това пасваше идеално с представата, която си беше изградил, за Сато. Той беше канрьодо-сенсей, последен представител на истинските самураи бюрократи. Скоро на този свят няма да има място за него и това беше тъжен факт. След пълното приобщаване на Япония към модерния свят ще изчезнат и последните канрьодо-сенсей. И тяхното място ще се заеме от новото поколение съвременни предприемачи, които разбират отлично икономическите проблеми на света и са повече граждани на този свят, отколкото на древната Япония. Несъмнено през следващите години и десетилетия страната ще има нужда от тяхното виждане за бъдещето и аналитичния им ум, за да се откъсне окончателно от своята затвореност и изолация. Тези хора ще помнят политиката на Рейгън и Митеран дълго след като са забравили всичко, което е вършил великият шогун Йеасу Токугава.
Без да го вижда, Никълъс усети, че Котен — грамадният борец, отново е влязъл в кабинета.
— Открихте ли нещо във връзка с убиеца?
Имаше навика да задава въпросите си директно, без обичайните любезни извъртания.
— След като Сато-сан не е в състояние да направи задълбочен анализ на миналото, аз мога само да пазя него и Нанги-сан — отвърна Никълъс.
Котен замълча и Никълъс се извърна да го погледне. Гигантът замислено го наблюдаваше.
— Не се безпокой — засмя се Никълъс, с облекчение почувствал, че отново може да разговаря нормално. — Ще си получиш кокала!
— Ако наистина те бива, ще работим добре заедно — Рече Котен. — Никой няма да се промъкне край нас!
Тук всеки американец би се впуснал да доказва колко го бива, но Никълъс замълча.
— Никой няма да се промъкне край нас! — повтори Котен и безшумно се плъзна навън, очевидно доловил приближаващите се стъпки на Сато.
Изражението на домакина се беше променило из корен. Отпуснатото спокойствие беше изчезнало, на негово място се бе появило силно, но добре контролирано вълнение.
Той прекоси със забързани крачки стаята и седна до Никълъс. Доста по-близо, отколкото изискваше приличието.
— Имам новини — рече той. Гласът му беше тих, но напрегнат. — Става въпрос за „Тенчи“. Разбира се, нашето кейрецу разполага с всички необходими правителствени протекции по отношение на този проект… На своя отговорност обаче аз наех определени членове на риуто „Теншин Шоден Катори“ да пазят тайните на „Тенчи“. Всички са нинджи като теб. — Млъкна и се огледа. После кимна с глава и се изправи.