Тя се принуди да вземе изключителни мерки за сигурност. Осем оперативни работници на две смени! Но Минк каза, че подобно отношение ще се стори на „Риба-меч“ отвратително и ще ограничи свободата му. Таня не отвърна нито дума, тъй като знаеше отлично, че именно това е целта на подобно наблюдение. Похлупак от този характер обикновено поставяха върху задачи и агенти от особено важно значение, но нищо не пречеше да бъде използван и при „Риба-меч“.
В крайна сметка изпълни точно това, което той искаше от нея — включи двама от своите хора в операцията. Това не й беше достатъчно, затова изискваше поддържането на постоянен контакт. „Риба-меч“ беше изключително уязвим и тя не искаше да допуска грешки. Оттегляше се само когато Минк лично осъществяваше контакта. Той си въобразяваше, че дори и тя не подозира за него, но на практика Таня знаеше всичко.
Сега стоеше пред екрана и гледаше как зелените букви подскачат и се подреждат по него. Посланието свърши, текстът меко пулсираше. Тя го погледа известно време, после натисна бутона за дешифриране. „Наистина ли?“ светна контролният надпис. Тя натисна шест клавиша в строго определена последователност и на екрана мигновено се разстла дешифрираното послание. Разполагаше точно с минута, за да се запознае с него. В случай че не натисне бутона „печат“, цялото съобщение щеше да бъде автоматически унищожено от компютърната система.
Докато го четеше, лицето й стана бяло като вар. Беше толкова вцепенена, че не успя да реши дали да го отпечата или не. Времето изтече и съобщението изчезна от екрана. Това не беше от особено значение, тъй като: текстът продължаваше да свети в паметта й с ярката си зеленикава светлина.
Мълчаливо прокле Минк и личните му проблеми. „Риба-меч“ се беше превърнал в неотложен проблем, шифрованото съобщение недвусмислено потвърждаваше това. Натисна бутона „предаване“ и мислено състави отговора си. Но на екрана се появи единствено датата. Едва сега се сети, че шифрите се променяха всяка седмица и днес беше денят на тази промяна. А това означава Тони Тиърсън.
Стана и се спусна два етажа по-надолу. Детето-чудо беше заело един от ъгловите кабинети, натъпкан до тавана с кашони, дървени каси, етикети и кафява амбалажна хартия. И с шифровъчни машини, разбира се.
Минк засипваше Тиърсън със съветските „Алфа-3“ двайсет и четири часа в денонощието, но гениалното мозъче на детето-чудо въпреки това намери време да създаде уникалните кодове на цялата „Червена централа“. То се гордееше с тях и твърдеше, че са абсолютно сигурни. А Таня имаше всички основания да му вярва.
Когато влезе в кабинета, той седеше на войнишката койка, която бе помолил да монтират там. Таня отдавна подозираше, че детето-чудо няма никакъв личен, живот, и почти цялото си време прекарва тук, между тези стени. А поради часовата разлика между. Вашингтон и зоните, които наблюдаваше (предимно Русия и. Азия), времето му за сън беше доста необичайно.
— Здравей — лаконично я поздрави той. — Искаш ли кафе?
Той, протегна голата си ръка. Беше облечен в тениска с едър надпис „Депеш мод“ и изтъркани джинси.
— Моля, ви, докторе, боцнете игличката си в тази вена!
Таня се засмя, приближи се до машината за кафе и напълни две големи чаши.
— Май си прекарал тежка нощ, а? — попита тя и му подаде едната.
Той отпи глътка от силното, двойно препечено френско кафе, затвори очи и простена от удоволствие.
— Божествена напитка! — Отпи отново и въздъхна: — Доста се поизмъчих с този нов код… — Имаше предвид „Алфа-3“. — Честно казано, започвам да се съмнявам дали ще се справя.
Остави настрана празната чаша, стана и се протегна.
— Страхувам се, че вече е време — промълви Таня. Почти не беше докоснала своята чаша, тъй като предпочиташе чай. Напълни я просто за да му прави компания.
Детето-чудо отново простена.
— Кога се изтърколи още една седмица? — Прокара пръсти през косата си и добави: — Господи, имам нужда от един душ!
— Първо работата, после личната хигиена — делово рече Таня и отмести чашата, си настрана. — Разполагам с открита линия.
— Ясно — рече Тиърсън и се зарови в кутия с дискети. — Ей тая е бомба!
— Всички са бомба — рече тя и се насочи към вратата. — Желая ти късмет!
— Наистина ще ми трябва с това чудовище! — мрачно изръмжа Тиърсън.
Последното нещо, което Таня видя, преди да затвори вратата, беше как детето-чудо намъква слушалките на уокмена си и сяда зад бюрото. За него наистина работата беше на първо място. Таня си напомни да предложи на Минк да му даде малко принудителна ваканция.
Качи се обратно два етажа по-горе и се изправи пред компютърния терминал. Вкара дискетата на Тиърсън в отвора и натисна бутона за влизане в програмата. На екрана се появи думичката „файл“ и тя бързо изписа заглавието: „Риба-меч“. Изчака зареждането и набра отговора си на шифрованото съобщение. Машината автоматично щеше да използва новия код.