Всички искаха да я няма и тя добре го усещаше. Въпреки това беше изпълнена с решимост да се противопостави на волята им. В досегашния си живот не бе позволявала на никой мъж да определя съдбата й, нямаше намерение и сега да допусне това. Бореше се срещу подобно влияние още от самото си раждане. Волята й бе закалена по подобие на стотиците пластове фина стомана, от които се раждаше острието на катаната — оръжието на честта. Нима наистина си въобразяват, че могат да я прекършат?
Упорито се опитваха да го сторят, това поне можеше да им се признае. За начало сенсеят я включи в групата на най-невъзприемчивите и бавни възпитаници — онези, които положително щяха да бъдат отстранени от риуто след няколко месеца. В рамките на час тя успя да определи със смайваща точност способностите на всеки от тях. Всички без изключение бяха на значително по-ниско равнище от нея. Изпращането й в тази група беше откровен плесник по лицето й, но вместо да се почувства унизена, тя направи всичко възможно да извлече полза от създаденото положение.
Подобно на всички новоприети ученици тя седеше кротко на мястото си и слушаше внимателно инструкциите на сенсея, внимателно наблюдаваше упражненията, особено тези, които комбинираха елементи от нападението и защитата.
Всичко й беше познато, повечето позиции владееше отлично от години благодарение на опитните указания на Сун Суинг. Но нищо в поведението не показваше това, държеше се съвсем като любознателна ученичка, решена да овладее тайните на нови и непознати неща. Задоволяваше се да им подхвърля това, което се очакваше от нея, и нищо повече.
Когато дойде нейният ред за практическа тренировка, сенсеят се оттегли и отстъпи мястото си на един от по-опитните възпитаници. Нов плесник, тъй като всички досега бяха работили директно с него.
Пъхнаха в ръцете й полиран дървен прът, около два пъти по-тънък от бокена — дървената сабя за тренировка по кендо, и някъде около три пъти по-дълъг от него. Тя зае позиция върху излъсканите дъски, обръщайки особено внимание на обстановката. Стараеше се да се проникне от качествата на желязното дърво — гъвкавост и здравина, качества, които всички японци ценят особено високо.
Потъна в състоянието „шинки киицу“, изчака нападението на партньора си до последната секунда, след което вдигна пръта и с лекота го парира. Ученикът се просна на пода.
В салона настъпи мъртва тишина. Сенсеят кимна на следващия от групата. Резултатът от нападението на втория младеж беше абсолютно същият, макар че Акико го парира по друг начин.
Сенсеят изпрати срещу нея двама младежи едновременно. Акико продължаваше да стои на колене с отпусната глава. Не й беше нужно да се обръща назад, за да определи позицията и намеренията на втория противник. Стратегията му й беше съвсем ясна благодарение на „шинки киицу“. Пръстите й се обвиха точно около средата на дървената пръчка. Това беше много важно, тъй като се готвеше да прибегне до техниката на опорната точка, при която всичко зависи от прецизния баланс.
Остана в същата позиция, макар че не можеше да използва краката си и това беше допълнително предимство за нейните противници. Но тя беше в състояние да върши много неща само с горната част на тялото си.
Концентрирайки се в Нищото, тя ясно усети приближаването на противника зад гърба си. Раменете й се извиха, дясната част на тялото й потъна надолу. Миг по-късно вече се връщаше в обратна посока — движение, многократно усилено от тласъка на опорната точка. Прътът изсвистя във въздуха и се стовари върху гръдния кош на нападателя. Той изохка и се строполи на пода.
Противоположният край на дървеното оръжие, приведен ниско надолу, започна възходящото си движение. Закръгленият му край с математическа точност се заби в гърлото на втория нападател, който, едва успял да пристъпи крачка напред, се озова по гръб на пода с объркано изражение на лицето.
Едва тогава я напусна интензивната концентрация и сетивата й безпогрешно доловиха интереса на всички присъстващи везалата. Това, което до този момент бе смятала за обикновено и незначително упражнение, беше привлякло вниманието на три четвърти от мъжете в дожото.
Ако беше очаквала, че ще получи привилегията да се изправи лично срещу сенсея на групата, очакванията й останаха излъгани. Школата отново потърси начин да я унижи. Сенсеят й заповяда да се изправи, взе пръта от ръцете й и я поведе към другия край на салона. Там тренираше групата на Сайго. Остави я в ръцете на друг сенсей — мрачен тип с дълбоки белези от едра шарка по лицето.