Всичко й изглеждаше екранно и различно. И далечно, сякаш току-що се завръщаше от непозната планета. Взе в ръка огледалото, което й подаваше една от сестрите и бавно го вдигна пред лицето си.
Това, което видя в него не беше вече смътно мяркащо се зад дъждовните струи лице, а първият истински цвят на нейното отмъщение.
Пред нея беше лицето на Юкио, клепачите й нервно потрепваха в светлината на настъпващия ден.
Книга пета
Мико
Магьосница. Млада послушница в храм
Ню Йорк | Хонконг | Хокайдо | Мауи | Вашингтон | Токио
Пролет, в наши дни
— Ало, Мати?
— Кой го търси?
— Кроукър. Лейтенант-детектив Кроукър от Градската полиция на Ню Йорк.
— Да бе, как не! Кроукър е по-умрял от каруцарски гвоздей!
— Значи си във връзка с оттатък, Мати. Моите поздравления!
— Кой се обажда, по дяволите?
— Мати, намерих мадамата, за която говорихме миналата година. Помниш този разговор, нали? Аликс Логан, Кий Уест.
— Нещо май не мога да…
— Ти каза, че положението е по-напечено от задника на Луцифер…
Въздухът, изпуснат от дробовете на Мати, остро изсвири в слушалката.
— Пресвета Дево насред шибаната църква! Това наистина си ти, лейтенанте! Не си хвърлил топа! А аз ходих да ти запаля свещица в „Сейнт Люк“!
— Оценявам жеста ти, Мати. Наистина го оценявам.
— Но къде си, за Бога?
— Искам информация, Мати — каза в слушалката Кроукър. — Искам я както наркоманът иска дозата си! С това си оправяме всички стари сметки и можем да започнем на чисто!
Мати Устата, основният осведомител на Кроукър, обмисли предложението със светкавична бързина.
— Да, ама на мене могат да ми видят сметката — рече притеснено той.
— На мене почти ми я видяха, шампионе. Ще бъдеш поставен под надеждна закрила. Ще направя всичко възможно никой от хората на Томкин да не се добере до теб.
— Хич не ме е грижа за Томкин, лейтенанте. Над него вече цяла седмица има два метра пръст!
— Какво?!
— А бе на тебе какво ти става? Не четеш ли вестници?
— Бягам от тях като от чума. А на Аликс казах, че радиото в колата е развалено… В Северна Каролина се забъркахме в страшна каша, не исках тя да разбере колко сме хлътнали…
— Нищо не съм чувал за С. К. приятел.
— И за Ралей?
— Нищо, лейтенанте. Ако имаше нещо, щях да го зная.
Кроукър извърна глава и хвърли поглед към Аликс, която го чакаше в колата. Бяха спрели, малко преди тунела „Линкълн“, съвсем близо до Ню Йорк…
— Какво се случи с Томкин? — попита в слушалката той.
— Хвърлил топа от някаква тайнствена болест… Не й помня името, ама звучеше като на японски…
— Много странно.
— Тъй ли?
— Няма нищо, не ми обръщай внимание. — В слушалката прозвуча предупредителният сигнал, и Кроукър бързо натика няколко нови монети в процепа. — Искам да зная какво се говори за инцидента в Ралей.
— Пълно затъмнение.
— Аха…
— Не съм изненадан, лейтенанте. Томкин беше само върхът на цялата лайняна купчина. — В слушалката се появи някакъв шум. — Почакай за секунда… — До слуха на Кроукър долетяха приглушените думи на Мати, говорещ на някой до него. — Направи каквото ти казвам, по дяволите! Иди на някое шибано кино или се поразходи! — Миг по-късно беше отново на линия: — Извинявай, исках да разчистя терена… И без това ми причиняваш доста болка в задника… — Прочисти гърлото си и продължи: — Обещах ти да си пъхна носа тук-там и наистина го сторих. Хич не ми хареса това, което открих. Всъщност ми се щеше да си прехапя езика за оная информация, дето ти я дадох за Кий Уест. Когато вестниците писаха, че си хапнал дървото, аз бях толкова потресен, че тръгнах направо за „Сейнт Люк“!
— Аз пък през цялото време си мислех, че между нас двамата е имало едно чисто и искрено приятелство, Мати.
— В живота такова животно няма, лейтенанте. И ти го знаеш не по-зле от мен.
Кроукър неволно си спомни за Никълъс Линеър и дружбата, която ги бе свързала напоследък. Нима и тя е била създадена с помощта на обичайните егоистични интереси? Не, в техните отношения такова нещо не можеше да има. Именно затова те се бяха превърнали в нещо особено, в нещо здраво и обвързващо. Къде ли е Никълъс сега, запита се замаяно той. Какво ли прави? При последния им разговор той беше в Уест Бей Бридж, сега вероятно вече е потеглил на сватбеното си пътешествие… Кроукър съзнаваше, че отдавна би тръгнал след приятеля си, ако не беше тази неясна опасност, която то заплашваше. Много беше искал първо да разбере каква точно е тя.