Докторът, объркано мълчеше. Нищо не разбирам, нищо не разбирам, повтаряше затормозеното, му съзнание. По всички закони на науката този тип би трябвало да бъде в дълбока кома!
— Може би пак се преструва — боязливо подхвърли той.
— Невъзможно — изсумтя Проторов. — Няма власт да спре разпространението на лекарството в кръвта си. — После кимна по посока на дървеното скеле, опряно край една от стените: — Хайде, Котен — меко рече той. — Завържи го — както трябва!
„Ти трябва да откриеш източника… Неговия източник.“ В съзнанието й прозвучаха думите на. Масашиги Кусуноки. Те бяха толкова ясни, че: заглушиха диалога между Сато и Феникс. Акико пусна тази част от записа за пореден път, опитвайки се напразно да разгадае тайната му.
Свита на топка в стаята на Котен, тя беше прегърнала коленете си, умът й напрегнато работеше. Беше гола, кожата й проблясваше като намазана с крем на светлината на настолната лампа. Тайнствено и същевременно открито, тялото й съвсем точно изразяваше чувствата, които вълнуваха съзнанието й. Трябва да разреши тази загадка, просто трябва!
„Хората, които са го обучили и изпратили тук, представляват огромна заплаха за Япония.“ Това бяха думи на Масашиги-сан.
Масашиги. Преди всичко искаше да разбере какво я беше накарало да постъпи в риуто „Гьоку“. Не знаеше, по-скоро не можеше да си спомни. В замяна на това помнеше отлично първата си среща с Масашиги Кусуноки. Сякаш бе успяла да установи връзка с миналото си или поне с част от него. Животът й на воин беше отдаден на Масашиги така, както личният й живот — на Сайго. От бракосъчетанието й с него бяха изминали три седмици, само преди шест беше напуснала замъка на Кийоки.
В „Гьоку“ Масашиги-сан бе застанал за пръв път на нейна страна. Именно от „Гьоку“ си тръгнаха двамата, когато останалите сенини на риуто възроптаха срещу присъствието на жена зад стените му.
Двамата отидоха в Мошино, в прочутата школа за нинджи „Теншин Шоден Катори“.
Защо направи толкова много за нея? Какво беше видял в нея опитният сенсей? Какво я направи толкова специална? И как жестоко се излъга! Лоялността и добрите чувства му донесоха смъртта. И то именно от ръката на тази, която бе закрилял с цялата си душа.
Акико си спомни ясно усмивката, която пробяга по лицето му в момента, в който животът напускаше тялото му. Защо? Как е възможно човек да се усмихва в подобен момент? В живота на Масашиги-сан нямаше място за тъга. Той беше постигнал пълна хармония с вселената, космоса и себе си. Не би могъл да приветства смъртта. В очите на Акико беше истински светец. Именно това беше една от причините, поради които го избра за своя първа жертва. Защото знаеше, че ако успее да замаскира своето „ва“ пред човек като него, тя ще бъде в състояние да прави това и пред всеки друг.
Във въздуха се носеше някакъв странен аромат. Някаква подправка, която й беше непозната. Главата й рязко се, вдигна, очите й пробягаха по вътрешността на помещението, очаквайки да видят и доловят нечие скрито присъствие. Полуотворената фузума леко потрепваше, хартиите по масата едва чуто шумоляха. Не, това е вятърът…
Акико едва забележимо потръпна. Защо се рови във всичко това? „Хората, които са го обучили и изпратили тук, представляват огромна заплаха за Япония.“ Масашиги-сан употреби тези думи за онзи мухон-нин Цуцуму. Тя лично беше ликвидирала втория мухон-нин — Тенгу, и собственоръчно бе върнала в риуто откраднатите от него документи.
Едва сега разбра, че между стените на „Теншин Шоден Катори“ е имало и трети предател. Масашиги Кусуноки се изправи пред нея в цялото си великолепие и й заповяда да извърши онова, за което е била подготвяна толкова много години. Да изпълни обещанието, което само той бе успял да види в нея. Мислите й се насочиха към Сато, Феникс и Никълъс, които бяха заминали там, на север, в далечния Хокайдо. Особено към Никълъс.
Стана и премина в спалнята. Отвори едно от най-долните чекмеджета, които Сато никога не поглеждаше, и измъкна оттам тъмно кимоно. Светлосиво върху тъмносиво. Горната му част бе покрита от голямо кърваво петно, отдавна изсъхнало и потъмняло. Там беше бликнала кръвта на любимия сенсей.
Обви го около тялото си с почтителен трепет. След секунди беше готова и пое на север.
Никълъс се пробуди и установи, че е привързан към нещо като голямо дървено колело. Съзнанието му бързо се прочисти, но очите му останаха все така затворени, дишането — все така леко и почти незабележимо: С нищо не показа на хората в камерата, че отново е буден.