Вратата между двете спални беше леко открехната. Нанги долови лек шепот и надникна иззад рамото на Непредвидимия Чу, който вече беше успял да се залепи за процепа.
От мястото си видя част от тоалетна масичка, отрупана с кристални шишенца за парфюм и червила, прозореца и стената до него. На нея висеше картина, но той виждаше само рамката на легло с жълти чаршафи и розови сатенени завивки. Купища възглавници и две голи тела върху тях. Контрастът между тях и розово-жълтия интериор беше още по-неприятен. Сочната Пиен лежеше по гръб, жълтеникавата й кожа проблясваше на светлината на нощната лампа.
До нея, грубо и огромно, лежеше тялото на европеец. Цветът на кожата му беше розов, окосмяването — далеч по-обилно.
Нанги веднага разбра, че мъжът няма нищо общо с Лю. Беше висок и светлокос, с високо чело, тънки мустачки и ясни интелигентни сини очи.
Къде съм виждал това лице, запита се Нанги. Нямаше кой да му предостави информация и той се задоволи да гледа и слуша. Двамата разговаряха на английски.
— Във вторник ще прехвърлят три четвърти тон — каза Сочната Пиен. — Както обикновено стоката ще бъде вкарана в колонията от Лю.
— Можем ли да ги пресрещнем? — попита русият мъж. — От последната акция изминаха едва шест седмици.
— В тази пратка има и други неща, не само скъпоценности — промълви Сочната Пиен и очите й развълнувано проблеснаха. — Информация, страшно ценна информация!
— За какво?
Тя се изкиска и погали обилно окосменото му бедро.
— Много ли искаш да знаеш?
— Ами, изобщо не ми пука! — отвърна мъжът и Нанги определи акцента му като на кореняк шотландец.
— Значи няма да се разсърдиш, ако не ти кажа. — Гласът на Сочната Пиен премина в доволно мъркане, докато ръката й бавно напусна окосменото бедро и обгърна в дланта си полуотпуснатата му мъжественост. — Дала съм клетва да мълча!
Очите на светлокосия мъж бяха притворени.
— Скъпа моя, на мен наистина не ми пука, но правителството на Нейно величество може би ще прояви интерес към твоята страшно секретна информация…
— Какво мога да направя? — тихо измърка тя, пръстите й го галеха с леки, едва доловими движения. — Не мога да престъпя дадената клетва.
От устата на мъжа се разнесе леко стенание, думите му излетяха малко неясни, защото стискаше зъби от вълните на приятно удоволствие, които заливаха тялото му.
— След като си потърсила помощта ми, ще трябва да ми разкажеш всичко, скъпа — промърмори той.
— Колко е голям! — прошепна Сочната Пиен, без да сваля очи от члена му. — Огромната ти ерекция винаги ме е смайвала… И точно затова ще ти кажа всичко!
Нанги разбра, че всичко между двамата е еротична игра, а тя нито за миг не се е колебала дали да му разкаже тайната, или не. Това просто е един от начините, по които Сочната Пиен заработва парите си, помисли си той. Довереница на най-могъщия представител на комунистите в кралската колония, тя дискретно избира хората, на които продава получената от него информация.
Движенията й станаха плавни и нежни, очите й не се отделяха от това, което вършеше.
— Информацията се отнася до новите назначения на комунистически агенти във висшите ешелони на властта в Хонконг — правителство, полиция, тайни служби.
— Всемогъщи боже!
Нанги не разбра дали реакцията на светлокосия се дължеше на получената информация или на това, което вършеше с члена му Сочната Пиен.
От устата на младата китайка се изтръгна гърлен смях, тялото й възседна проснатата фигура на мъжа с едно-единствено бързо и точно движение. Тя затвори очи и потръпна, членът му потъна до отказ навътре.
— Гали ме по зърната! — простена тя. — Обичам начина, по който го правиш!
Ръцете му покорно се вдигнаха нагоре, от устата й се разнесе тих писък на задоволство. Отстъпил до стената на съседното помещение, Третия братовчед Ток натискаше бутончето на черния „Никон“, телеобективът хващаше всички подробности по лицата и изпотените тела на двойката. Изправен до него, Непредвидимият Чу усили нивото на записа, който осъществяваше с помощта на портативно касетофонче и свръхчувствителен микрофон с насочено действие.
Задните части на светлокосия мъж започнаха да се движат ритмично върху жълтите чаршафи, сякаш искаше да разкъса на две своята ездачка. Това, разбира се, не можеше да стане. Но и той все още бе далеч от финалното опиянение, тъй като се оказа, че не е забравил за какво бяха разговаряли допреди миг.
— Разбираш, че не трябва да компрометирам — леко задъхано рече той.
Сочната Пиен пъшкаше и охкаше върху него.
— Знам това… Ох… ох… И той го знае… Организирал е всичко по най-добрия начин… — Гласът й изведнъж премина във вик: — Сега, сега! Направи го веднага, жребецо мой! Напълни ме догоре!