— После, естествено, дойде денят, в който тя му хвърли всичко в лицето. Не зная защо го е сторила. Може би е искала Томкин да й купи нов брилянт, може би той не се е държал достатъчно покорно и предано, може би е било и точно обратното. С човек като Анжела никой не можеше да бъде сигурен…
— Както и да е… Тя беше от хората, които не пропускат да забележат предимствата си. А по отношение на Томкин предимството й беше съвсем очевидно. Поискала е от него нещо, което той не е бил склонен да направи. Тогава го е заплашила, че вестниците ще научат тайната му. За нея това винаги е било СНД15.
— Но според мен този път тя не е успяла да разбере какъв звяр държи за опашката. Томкин моментално млъкнал и отказал да спори с нея. Ясно виждал, че упоритостта й е безгранична.
— Обадил се на Минк и онзи пратил копоите си да й затворят устата. Не е имало нито пазарлъци, нито опити да я убеждават. Онова, в което са били замесени Томкин и Минк, е било твърде важно.
— Наложително е било Томкин да присъства на цялата операция, тъй като Анжела не би пуснала копоите на Минк без него. Томкин беше прикритието до момента, в който тя отключи… и онези тримата влязоха в апартамента.
— Значи Томкин присъства на убийството? — попита с треперещ глас Кроукър, ясно съзнаващ колко много зависи от отговора на момичето.
— Да, но не беше в спалнята. Отиде до барчето да си вземе упойката. Ръцете му трепереха толкова силно, че по масичката се разля повече уиски, отколкото влезе в чашата му. Ясно видях това от мястото, където се бях покрила — в дрешника на Анжела. Когато тя отиде да отвори вратата, аз тъкмо излизах от банята… — Очите на Аликс бяха безизразни и някак обезцветени. — Чух ясно как изписка Анжела. Като кученце, което, са шибнали с камшик… — Раменете й леко се свиха: — Не знам защо го направих, но се шмугнах в дрешника и не мръднах оттам…
— Значи си била свидетел на всичко!
— В действията им нямаше жестокост — прошепна тя. Гласът й също се обезцвети. Може би по този начин се предпазва от това, което никой друг не трябва да види, помисли си Кроукър. После взе пръстите й в ръката си и леко ги стисна, а тя тихо продължи: — Бяха… бяха много делови. Всичко свърши за секунди. После… после си помислих, че има нещо чудовищно в това. Някак не можех да си представя, че с такава лекота може да се отнеме човешки живот! — Очите й се затвориха, под миглите проблеснаха сълзи. — Когато всичко свърши, те се заеха да замаскират обстановката, да не си личи, че в този дом е била изпълнена присъда. Влязоха в дневната и внимателно почистиха мръсотията на Томкин. Не ме откриха, тъй като пропълзях в тайното отделение в дъното на дрешника. Анжела обичаше да бъде близо до своите бижута и кожи и беше наредила да й го направят… Бях принудена да се свия на топка, нищо повече не чувах и не виждах. Умирах от страх да не ме открият.
— И наистина не ме откриха. Сториха го седмица по-късно, вече в Кий Уест, явно са знаели за връзката ми с Анжела. Междувременно си бяха свършили домашното, при това го бяха свършили прецизно. Знаеха къде съм била през оная нощ, знаеха, че съм видяла всичко. Хората на Минк са професионалисти.
— Вече имах възможност да се убедя в това — унесено рече Кроукър, пусна ръката й и хвана здраво волана. Значи е бил съвсем близо до истината! Но недостатъчно близо, все пак… В гърдите му се надигна горчива ирония. Истината никога не е черно-бяла, но сега му се стори именно такава. Томкин не беше убил Анжела, той просто беше сътрудничил на убийците. Нито бе дал заповед за екзекуцията, нито я бе осъществил със собствените си ръце. Просто я беше приел, беше присъствал на нея, макар и през една стена. Виновен по всички обвинения, Ваша светлост. Гласът отекна кухо в съзнанието му. Но по какви обвинения? Нито непредумишлено убийство, нито дори убийство по непредпазливост. Томкин е бил просто инструмент, вероятно точно поради този факт е оказал натиск над комисаря да прекрати разследването. Но инициатор на всичко е Минк, заповедите са идвали директно от Вашингтон.
Хладнокръвният и жесток убиец Минк, горчиво си помисли Кроукър. Колко ли живота тежат на съвестта му? Анжела Дидион е само една от многобройните му жертви. Усети как потъва в тъжна безпомощност от тъмната страна на живота, обзе го безпомощност. Е, добре, вече знае убиеца на Анжела Дидион, но какво от това? Даваше си съвсем ясна сметка, че никога не би могъл да обвини официално Минк в това престъпление. Беше победен, окончателно победен.