Надигането му беше бавно. Процесът, с чиято помощ беше успял да спре кръвообращението, пулса и кръвното си налягане, беше изключително сложен и изтощителен. Както във физическо, така и в духовно отношение.
Кръвта бавно потече по вените му, кожата му започна да порозовява. Топлината се завърна в тялото му. Сякаш залязващото слънце изведнъж бе решило да огрее отново приготвилата се за дълга нощ земя.
Очите му бавно се фокусираха върху сгърченото в краката му тяло. И двамата бяха облени в кръв, сякаш ярката течност правеше последен опит да прехвърли мост над бездънната пропаст, която ги разделяше.
Никълъс не изпитваше никакви угризения, въпреки че отнемането на човешки, а дори и на животински живот неизбежно изпълваше душата му с мъка. Но чувството, че самият той е жив, беше толкова силно и всеобхватно, толкова прекрасно! Той е жив, а Виктор Проторов е мъртъв! В жилите му пулсира великият живот, тялото му се носи високо над прекрасния и неповторим свят на живите хора, къпе се в морета и океани, в поточета и кристалночисти планински езера. Краката му прекосяват девствени гори и безкрайни равнини, просторни степи и огромни пустини. В този момент човекът Никълъс Линеър присъстваше върху цялата планета едновременно. Отново свързан с космоса, той стоеше в Нищото и душата му се изпълваше с нова енергия.
Нанги хлъзна по масата пачката, съдържаща 6000 хонконгски долара, и Непредвидимият Чу я прибра.
— Това е лично за Третия братовчед Ток — рече той, съзнаващ добре, че подобен жест ще придаде особено благородство на проведената акция. — Искам да подчертаеш пред него патриотичния елемент на стореното. Искам Третия братовчед Ток да си даде ясна сметка кои са тези хора, с какво точно се занимават. Така удоволствието му ще бъде далеч по-голямо.
— Разбирам ви напълно — кимна Непредвидимият Чу.
— Добре — усмихна се Нанги, вече успял да позвъни на няколко полицейски служители, за които се говореше, че са комунистически агенти. Всъщност самата Грийн Панг му посочи трима от тях: единият във Ван Чай, вторият в центъра и третият — в Стайли. На въпроса му дали ще им бъде позволено да действат, младият китаец бе отвърнал в мъдра усмивка:
— По-добре дяволът да ти е познат, отколкото непознат.
— Ти ще се справиш отлично в „Златните планини“ — похвали го Нанги, прибягвайки умишлено до израза, с който китайците означаваха Америка.
— Може би — отвърна младежът. — Но нямам желание да напускам кралската колония, защото зная, че тук ще натрупам своето богатство.
Нанги беше сигурен в това.
Хонконг тънеше в тежката кадифена мантия на утринната мъгла.
— Умирам от глад — изправи се на крака Нанги. — Няма ли да похапнем някъде?
— С удоволствие — кимна Непредвидимият Чу. — Къде искате да отидем?
— Ще ми се да опитам нещо наистина хубаво от китайската кухня — отвърна Нанги. — Оставям се в твоите ръце.
Младежът го погледна замислено, после леко се поклони:
— Да тръгваме, моля.
Непредвидимият Чу го отведе извън града, далеч на север в Новите територии. Колкото повече се приближаваха до границата с Китай, толкова по-бедно ставаше наоколо. Небостъргачите постепенно отстъпваха място на паянтови едноетажни и двуетажни къщи, между които плющеше пране. По мръсните улички тичаха голи деца, бездомни кучета ръмжаха и се биеха сред планините от смет.
Паркираха колата на нещо като площадче, задръстено от амбулантни търговци, после свърнаха по една невероятно тясна уличка.
— Отиваме в ей онзи ресторант там — посочи с брадичка младежът. — Най-добрият от този вид в Хонконг.
Минаха транзит край него и скоро се озоваха на някакво открито тържище, издигнато направо на пристанището. Нанги зърна за миг ленивата вода на морето и поклащащите се върху нея рибарски лодки. В тях мърдаха неясни сенки. Очевидно рибарите се готвеха за първо го си излизане.
Насочиха се между дългите редици със сергии.
— Тези лодки обикновено докарват нещо повече от риба — каза Непредвидимият Чу. — В момента има мъгла, но китайският бряг е съвсем наблизо и оттам непрекъснато прииждат бегълци.
Сергиите бяха отрупани с риба, край тях имаше големи съдове с морска вода, в които се блъскаха живи риби с всякакви размери, раци, миди и различни морски животни. Преобладаваха сепии с очи като черни копчета, малки рачета и едри омари.