— Какво предпочитате? — попита Чу.
— Намираме се в Китай и изборът трябва да бъде направен от китаец — отвърна Нанги.
Непредвидимият Чу се зае със задачата съвсем сериозно. Искаше от продавачите да му вадят избраните риби от водата, внимателно ги разглеждаше, дори ги подушваше. Приличаше на възрастна домакиня, която държи да получи най-високото възможно качество срещу парите си. Едва след това пристъпваше към пазарлъка — едно традиционно китайско удоволствие, което може да се сравни единствено с хазарта.
Най-сетне, понесъл няколко издути от морската вода пластмасови плика, Непредвидимият Чу поведе Нанги обратно към ресторанта.
Собственикът — дебел и потен китаец, поздрави младежа с почит, която се отдава на особено знатни гости. Нанги доста се озадачи от този факт, но знаеше, че доброто възпитание не би му позволило да прояви любопитство.
Нахраниха се наистина превъзходно. Бяха им поднесени девет изключително приготвени морски блюда — от обилно полети със сос морски охлювчета до омари на скара, подлютени с такъв огнен сос, че дори очите на Нанги се навлажниха, а душата му неволно закопня за „васаби“ — далеч по-умерения на вкус японски хрян, който той много обичаше.
Пируваха повече от три часа и съвсем по китайски разговаряха само за незначителни неща. Китайците, за разлика от японците, които поставят бизнеса над всичко, са твърдо убедени, че нищо не трябва да нарушава наслаждението от добрата храна. В това отношение те биха могли да бъдат наречени „французите на Далечния изток“.
Когато най-сетне се върнаха в хотела, Нанги покани горе Непредвидимия Чу. В стаята на камериерката го чакаше изпратено по телефона съобщение. То обаче не съдържаше номер, на който да позвъни, а единствено адрес и час — точно в два след полунощ. Господи, недоволно изпъшка Нанги, докато асансьорът се изкачваше нагоре. Сега пък какво трябва да правя?
— След по-малко от два часа трябва да бъда на една среща — съобщи той на Непредвидимия Чу, когато се изправиха пред вратата на апартамента му. После прочете на глас адреса, някъде на Вон Чухан роуд.
— Оушън парк — каза Непредвидимият Чу. — По това време на денонощието там обикновено е затворено, но тази седмица работи денонощно, тъй като вдругиден започва Празникът на Драконовата лодка. Той винаги е на петия ден от петото новолуние и туристите много го обичат.
Нанги го остави сам и отиде да вземе нещо от гардероба. Миг по-късно се върна обратно с два еднакви плика от кафява хартия в ръце. Подаде на Непредвидимия Чу единия от тях.
— Трябва да взема със себе си тези документи — рече той. — Давам ти копие от тях, предназначено за губернатора. Исках да му ги връчиш в момента, в който провеждам своята среща — така щях да се чувствам по-сигурен… Но сега нещата се променят…
— Почакайте малко — прекъсна го младият китаец. — Мога ли да ползвам телефона?
— Разбира се.
В продължение на няколко минути Чу говореше на бърз и напълно неразбираем за Нанги диалект, после остави слушалката.
— Всичко е уредено — рече той. — Нямате причини за безпокойство.
— Какво е уредено?
— В два часа през нощта аз ще седя очи в очи о губернатора на Хонконг.
— Май не те разбирам — объркано го погледна Нанги. — Как е възможно това?
— Баща ми ще има грижата. Вече ви казах — нямате причини за безпокойство.
Нанги си спомни как посрещнаха Непредвидимия Чу в онова ресторантче край китайската граница, после в съзнанието му изплува начинът, по който Третия братовчед Ток беше уредил подслушването. Замисли се за Грийн Панг, за петте драконови глави, които олицетворяваха петте главни мафиотски клана, управляващи Хонконг. Какъв ли е бащата на Непредвидимия Чу, след като може да се свърже с губернатора по всяко време на денонощието? С каква ли власт и влияние разполага?
— Много съм ти задължен — поклони се дълбоко той.
— Аз също — отвърна Непредвидимият Чу. — Благодарение на вас се издигнах много в очите на баща си.
— Добре, да говорим по същество — въздъхна Нанги. — Ще седнеш очи в очи с губернатора, но какво от това? Един господ знае какво бихте могли да си кажете!
— Баща ми ще разговаря с него.
Нанги премисли отговора на младежа, после кимна и рече:
— Ако не ти се обадя до три, значи се е случило най-лошото. Тогава предай в ръцете на губернатора всички доказателства срещу Лю.
— Те ще предизвикат огромна сензация — каза Чу. — Огромен скандал, който окончателно ще дискредитира комунистите!
— Точно така, точно така — разсеяно отвърна Нанги.
— Много лошо за тях.
— При всички случаи е много лошо за тях — съгласи се Нанги.