Колкото повече обмисляше своята идея, толкова повече я харесваше. Нарастваше увереността му, че прилагайки я на практика, той ще успее да надхитри този източен варварин.
— Сред нас преобладава мнението, че господин Лю не трябва да има неприятности — предпазливо започна той. — Фактически искаме да си остане на мястото. — Ръката му се плъзна във вътрешния джоб и извади второто копие от договора на Нанги. — Този договор става нищожен в момента, в който се споразумеем по един-единствен въпрос — да бъдат унищожени всички улики срещу господин Лю, Копия, оригинали, негативи, включително и срещу жената, наречена Сочната Пиен. Цялата документация трябва да бъде изпратена на адрес, който ще получите от мен. В допълнение вие ще подпишете документ, в който ще бъде упоменато, че от днес нататък се задължавате да не предприемате нищо срещу някого от двамата засегнати, нито пък ще упълномощавате трети лица за подобни действия:
— Но аз не искам да анулирам този договор — възрази Нанги. Приемаше огромен риск, но беше преценил, че наградата му ще бъде наистина щедра.
Ло Хван остана напълно неподвижен. Сякаш Нанги го беше зашлевил през лицето. Изненадата му беше толкова голяма, че той изпита неудобство.
— Какво искате тогава? — напрегнато попита той.
— Искам да се върнем на първоначалното споразумение, което предложих на Лю. То съдържа трийсетпроцентово участие в моето кейрецу — участие без никакво право на намеса в управлението му — срещу отпускането на капитали на интервали за срок от три години. Преводът на сумите трябва да става на всеки първи януари и първи юли.
— Ние вече инвестирахме доста значителни капитали във вашето предприятие, господин Нанги — отбеляза Ло Хван. — Точно трийсет и пет милиона долара!
— Това беше малка компенсация за трудностите на „Азиатска банка“, предизвикани от вашия агент Чин — поклати глава Нанги. — Считайте, че до този момент не сте инвестирали нищо.
Очите на Ло Хван се заковаха върху лицето на Нанги. Душата му гореше от гняв и унижение. Но той нямаше никакво намерение да губи битката, и то тук, на родна земя. Налагаше се да прибегне до последното си оръжие.
— Питам се дали си давате сметка защо сме се насочили точно към вашето кейрецу — тихо промълви той.
В душата на Нанги се плъзна черно предчувствие, но той го потисна с огромно усилие на волята. Китаецът блъфира, направи опит да се успокои той.
— Господин Лю ми обясни причините — внимателно отговори той. — Става въпрос за създаването на Източен съюз.
— И двамата сме запознати с… нека ги наречем вариациите на господин Лю — вдигна глава китаецът. — Но вие едва ли си въобразявате, че сме споделили с него цялата истина…
Нанги замълча.
— В момента в Пекин властта е разпределена между две основни политически групировки. Едната включва безкомпромисните маоисти, а другата — тъй наречените „привърженици на капиталистическия път на развитие“. Вие несъмнено знаете, че през петдесетте години руснаците отхвърлиха сталинизма. Тогава Мао, заклет сталинист, яростно ти обвини в ревизионизъм. И това противоречие между идеологиите на Китай и СССР се запази и до днес в една или друга степен. Но междувременно хората, които управляват в Пекин, започнаха да търсят начини за помирение е Кремъл. — Ло Хван се размърда и продължи: — Има и други. Недоволни от развоя на събитията, те търсят алтернативна политика. Според някои слухове недоволните искат да открият ново и мощно пропагандно оръжие срещу Съветския съюз, което автоматично ще дискредитира и управниците в Пекин.
Нанги ясно виждаше какво цели събеседникът му. Многословното на Ло Хван беше излишно — вече си личеше към коя от фракциите принадлежи самият той. Неговите господари все още не разполагат с цялата власт там, на север.
Сърцето му лудо блъскаше. Дали комунистите знаят за „Тенчи“?
— Струва ми се, че управлението на Мао не донесе нищо хубаво на страната ви — внимателно каза той.
— Нека си спестим идеологическите дискусии — прекъсна го Ло Хван. — Вашето кейрецу може би държи ключа към бъдещето на моята родина. Идеята за Източен съюз не е измислица. Тя просто е част от цялата истина.
Нанги усети как го обзема чувство на триумф. Победих, безмълвно изкрещя той. Китаецът нямаше повече козове и беше окончателно победен. Дори и да знае за съществуването на „Тенчи“, той не е запознат с неговите тайни. И никога няма да ги научи!
— Не можем да направим нищо друго, освен да променим документите — рече той.
Гърбът на Ло Хван се изви, чувстваше се като стогодишен старец.