Нанги не отвърна нищо, питайки се докъде се простира информацията на събеседника му. Може би е запознат и с най-мрачните статистики, а може би просто опипва почвата и иска да получи потвърждение на различни слухове, стигнали до него по неофициални канали. В отговора на Нанги трябваше да се съдържа само такава информация, която не би му позволила да научи нещо ново.
— Нашият стоманодобивен „кобун“ няма проблеми — внимателно започна той. — До този момент ни дава солидни печалби и нищо друго.
— Разбира се — рече Лю. Тонът му ясно показа, че не вярва на нито дума от казаното. — А как стоят нещата във въгледобива, текстилната промишленост, петролните деривати?
— Това са области, които не са в обсега на преките ми интереси.
Лю наостри уши като хрътка, попаднала на следа.
— Но са в обсега на моите, господин Нанги — рече той. Искам да зная защо предлагате за продан предприятия, които според, собствените ви думи носят стабилна печалба?
— Нашите интереси вече не са насочени към производството на стомана — отвърна Нанги оставайки с усещането, че мъничко е избързал с отговора. Съвсем мъничко. В замяна на това бе разбрал докъде се простира информацията на китаеца и това го накара да бъде още по-нащрек.
— Според мен истинските проблеми на Япония едва сега започват — рече Лю с тон на учител, заел се да преподава труден урок на клас от разсеяни ученици. — Златната ера на неограничена икономическа експанзия свърши. През отминалите години имахте уникалната възможност да изнасяте готовата си продукция в чужбина и да помитате с един замах местната конкуренция. Това носеше не само огромни печалби, но осигуряваше и стопроцентова заетост у дома. Нещата обаче се промениха — пръстите на Лю се разделиха, разпериха се за момент, после отново легнаха върху леко издутото коремче. — Да вземем за пример едно от на успешните ви начинания — производството на автомобили. Експанзията ви на американския пазар беше такава, че предизвика остра безработица в бранша, а една от големите тамошни компании се озова на ръба на банкрута.
— И двамата знаем колко бавно поемат инициативата американците. — Върху лицето на Лю се появи лека усмивка. — Но рано или късно великанът ще се пробуди, а когато той притежава мощта на Америка, пробуждането му ще бъде доста грубичко. Вашата страна вече понесе първите плесници на вносните квоти, въведени от правителството на САЩ. Едва сега започвате да разбирате какво означава свободна конкуренция на международните пазари. За да оцелеете, вие трябва да изнасяте капитал и технологии. Бързо се принудихте да построите завод на „Нисан“ в Тенеси вместо в Канада, както беше планирано. А това означава по-малка заетост в Япония и доста по-скромни печалби. Ерата на японската свободна търговия свърши.
Въпреки че в думите на Лю имаше много истина, Нанги усети и нещо като горчива ревност в тях. Китайците положително не биха имали нищо против да бъдат в нашето икономическо положение, хладно си помисли той.
— Съществува и проблемът с „Явата“ — продължи Лю. Имаше предвид огромния металургичен комбинат, започнал производство още през 1901 година в едноименната крайбрежна област на Япония. — Много странен проблем. Това е истинска реликва, но въпреки това вашето правителство е инжектирало в него над три милиарда долара от 1973 година насам. И какво получи насреща? Въпреки модернизирането на технологичните процеси комбинатът е по-зле дори от шоковата 1973. Разбира се, производството продължи благодарение на строгите икономически ограничения и снижението на себестойността. Но това се оказа съвсем недостатъчно. Въпреки мерките комбинатът продължава да свива своето производство. Защото междувременно световният пазар на стомана се насити до неимоверни размери. Броят на работниците в „Явата“ спадна от шейсет и една хиляди през 1969 на 24 хиляди днес. Три от доменните пещи на „Нипон Стийл“ са изключени, няколко от помощните й заводи бяха закрити.
— Американската стоманодобивна промишленост ще е напълно доволна, ако може да работи със седемдесет процента от капацитета си, както е случаят с „Явата“. Но Япония просто не е в състояние да поеме подобно свиване на производството. Нищо не може да се направи. Всеки американски концерн може да замрази работната си ръка за различен период от време, но в Япония е друго. Политическата и социалната структура на вашата страна не позволява никакви уволнения и съкращения.
Лю замълча, вероятно с очакването, че Нанги ще направи някакъв коментар. Не го получи и продължи с малко по-остър тон: