— Не зная… Но именно там е била Акико. Там се е научила да прикрива своето „ва“, там е овладяла изкуството на „яхо“. — Итами направи гримаса и се извърна от него: — Ето, казах ти всичко, което знам. Но сега се чувствам зле!
Той дълго мълча. Преди всичко за да й позволи да възвърне самообладанието си, но и да попие неземното спокойствие на окръжаващата ги природа, да почувства как майчината й милувка успокоява неспокойния му дух. Искаше му се този миг да продължи до безкрайност.
Накрая потръпна и тихо промълви:
— Трябва да тръгвам, хаха.
— Да.
— Ще ме целунеш ли за сбогом, както правеше Чонг под влиянието на баща ми?
Итами бавно се обърна към него. Очите й бяха леко замъглени и огромни, сякаш побрали в себе си целия необятен свят. Ръцете й се обвиха около раменете му с неповторима нежност, краката й се повдигнаха на пръсти, устните й докоснаха бузата му. Така, както го беше правила хиляди пъти в миналото.
— Честит рожден ден, хаха — промълви Никълъс.
— Бъди жив и здрав, Никълъс — въздъхна Итами. В следващия миг вече беше сама, само птиците чуруликаха в клоните на дърветата, приготвяйки се за настъпването на нощта.
Токио се стори на Джъстин толкова смайващ и огромен, колкото Ню Йорк би се сторил на някое хлапе от Небраска. Не беше очаквала да го види такъв, нито пък го беше искала.
Градът пулсираше около нея като гигантски кошер с неоново осветление, атмосферата му бе тежка и задушна като въздуха в каменовъглена мина. Тя се потопи в него с неволна тръпка на отвращение, а когато стъпи на тротоара пред хотел „Окура“, вече беше готова да зареже всичко и незабавно да се върне у дома. Единственото нещо, което я спря, беше Никълъс, по-скоро мисълта за него.
В този хотел беше отседнал и Крейг Алонг. Макар да го познаваше съвсем бегло, Джъстин му остави бележка и помоли администратора да му я предаде веднага след като се прибере.
После се качи в стаята си и се тръшна на леглото. След продължителния полет имаше чувството, че кожата и косата й са просмукани от нещо мазно и неприятно. Изпъшка и стана. В банята пусна толкова гореща вода, колкото можеше да понесе умореното й тяло.
Имаше чувството, че само горещата вода може да отмие дебелия слой нечистотия от кожата й.
Телефонът иззвъня точно когато свитите й на топка мускули започнаха бавно да се отпускат, покрити плътно с дебел пласт пяна. Пресегна се към деривата, окачен на плочките над главата й. Беше Алонг. Работел във временния си офис в сградата на „Сато Петрокемикълс“ и се върнал в хотела, за да смени дрехите за обяд. Той бил от хората, които обичат да ходят по риза, но едва тук проумял колко много държат японците на официалното облекло.
Джъстин го попита за Никълъс и Алонг объркано замълча. Безпогрешно доловил вълнението в гласа й, той не смееше да й каже, че няма никаква представа за местонахождението на своя шеф. Вместо това предпочете да я увери, че скоро ще го открие и отново ще й позвъни. Когато линията прекъсна, Алонг веднага набра номера на Сато. Не, там все още не бяха се свързали с господин Линеър. Желае ли господин Алонг да го свържат с Нанги-сан?
Алонг за пръв път чу, че Танцан Нанги се е върнал от Хонконг.
— Да, свържете ме, ако обичате — каза в слушалката той. После съобщи на Нанги за появата на Джъстин в Токио.
Нанги остави слушалката и излезе иззад бюрото си. Кацнал едва преди час на родна земя, той все още беше зает с мисли за хонконгските си операции. Непредвидимият Чу и неговият баща-дракон не излизаха от главата му, но още по-натрапчиви бяха мислите за триадата Грийн Панг. До края на месеца тя щеше да нахлуе в сградата на търговската компания „Сун Ва“ на улица „Тай Пингшан“. Ще има насилие, ще се пролее кръв. Вероятно и кръвта на самия господин Лю, която нищо чудно да се смеси с кръвта на младата и пищна госпожица, известна с прякора Сочната Пиен.
Изходът от тази операция нямаше нищо общо с Нанги, тя си беше изцяло дело на мафията и част от постоянната й война за завладяване на нови сфери на влияние. Поне така щяха да я представят вестниците. Нищо необикновено, подобни неща бяха ежедневие за кралската колония. Ло Хван вероятно също ще се примири. Карма. Може би съжалява, че не се е посъветвал с някой гадател преди срещата си с Нанги.
Всъщност операцията беше уговорена между Нанги и Непредвидимия Чу още преди разговора в Оушън парк. Това беше смисълът на натиска върху патриотичните чувства на Третия братовчед Ток. Нанги спази уговорката с Ло Хван и след три седмици нямаше да има дори следа от дезинформационната връзка с Редмън.