— Позволете ми да ви поднеса личните си съболезнования, мис Томкин — рече той и любезно склони глава. — Познавах вашия баща и се възхищавах от него.
Мис Тобин, за малко не го поправи Джъстин. Сдържа се навреме просто защото вече беше осъзнала безсмислието на цялото това поведение, възприето преди много години.
— Благодаря, Нанги-сан — склони глава тя. — Букетът, който ми изпратихте, беше великолепен. — Огледа помещението и добави: — А и тук е много красиво!
— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? — усмихна се любезно Нанги.
— Бих приела един джин тоник — отвърна тя и седна близо до огромната саксия, от която се излитаха свежите стройни стволове на млади бамбукови, дръвчета. Нещо е станало, отбеляза си тя. Нанги изглежда стар и уморен, но Никълъс я беше предупредил никога да не задава директни въпроси.
Отпи от чашата, старателно избягвайки да гледа Нанги, който се приближаваше откъм бара с тежко накуцване.
— Малко съм изненадан да ви видя в Токио — каза той, след като се настани в стола насреща й. — Бих ли могъл да ви помогна с нещо специално? Достатъчно е само да кажете. Ще ви дам на разположение една млада дама, която ще ви разведе из най-добрите магазини на града. Вечер ще ви придружава мъж, който…
— Дойдох да се видя с Никълъс — прекъсна го тя. Не й хареса начинът, по който подходи към нея — като към всяка жена. Но направи усилие това да не проличи по нищо. Остана все така хладна и сдържана и това направи огромно впечатление на Нанги.
— Разбирам — промълви той с неволно уважение. — Съвсем основателна причина за едно толкова продължително пътуване.
Млъкна, а Джъстин усети как в душата й се промъква мраз. О, колко много й се искаше да обърне гръб на преструвките и да изкрещи: Какво се е случило? Къде е Никълъс? Добре ли е?
— Имате ли представа къде се намира той в момента? — попита тя и сама остана изненадана от спокойния си глас. Ако беше тук, Никълъс положително би бил горд с нея. Но самата мисъл за него докара влага в очите й. Какво ли е станало, безпомощно се запита тя.
— За съжаление нямам — отвърна Нанги. — Самият аз току-що се завръщам от продължително пътуване. Все още не съм напълно информиран за всичко, което е станало тук в мое отсъствие.
Студен е като лед проклетникът, възкликна вътрешно Джъстин, Как ли успява да го постигне? Не си даваше сметка, че самата тя го копира, при това доста сполучливо.
С всяка измината минута уважението на Нанги към тази гайжин нарастваше. Отначало чувството беше неясно и объркано, после — все по-свободно и завладяващо. Реши да й каже всичко, което му беше известно. Както от уважение към силата на нейното „ва“, така и по простата причина, че рано или късно тя сама ще го научи.
— Страхувам се, че новините не са особено добри, мис Томкин — започна той. — По време на моето отсъствие Сеичи Сато е загинал при автомобилна катастрофа.
— Господи! — ахна Джъстин и стисна ръце в скута си. Питието във високата чаша до нея беше отдавна забравено. — Той… той сам ли е бил? — Гласът й изгуби значителна част от първоначалното спокойствие.
— Разбирам безпокойството ви — отвърна Нанги. — Доколкото съм информиран, той действително е бил сам.
Джъстин затвори очи, единият й клепач неудържимо затрепка. Господи, колко спокойно и клинично обяснява всичко този човек! Сякаш е доктор, констатирал очакваната смърт на свой пациент!
— Много… Много съжалявам, Нанги-сан — промълви тя. — Моля, приемете най-искрените ми съболезнования. Слушала съм много хубави неща за Сато-сан…
Нанги я гледаше с широко отворени очи, действително изненадан. Къде е избликът на противни емоции, които очакваше от тази варварка? Къде е досадният опит да подчертае близостта между Сато и Нанги и да го подложи на неподправено унижение? Нищо подобно не стана. Тя беше съумяла да изрази чувствата си по изключително подходящ начин, беше запазила както своето и неговото достойнство, така и уважението към мъртвия му приятел.
— Благодаря ви, Томкин-сан — отвърна той с глас, в който прозвуча нескрита симпатия. — Можете да постъпите, както желаете. Предложението ми за приятното ви прекарване продължава да е в сила, но можете и да се върнете в хотела си, ако, разбира се, желаете това. Във всички случаи ще ви информираме незабавно, ако научим нещо ново за Линеър-сан.
— Предпочитам да остана тук, ако не възразявате — каза Джъстин. — Но само ако сте наистина убеден, че няма да преча.