Дани Мино влезе в лабораторията, размахвайки ръце. Червендалест и кръгъл, той бе облечен със спортно сако от туид с кръпки на лактите, крещяща вратовръзка и торбести панталони; имаше вид на типичен достолепен английски професор. А това бе далеч от истината. Мино пишеше докторат върху научните изследвания — бъркоч от психология и социология с щедри дози френски постмодернизъм. Имаше научни степени по биохимия и сравнителна литература, но сравнителната литература бе надделяла; цитираше Бруно Латур, Жак Дерида, Мишел Фуко и други, които смятаха, че обективна истина не съществува, а единствената истина е онази, която е наложена. Мино беше в лабораторията, за да завърши някакъв труд по „научни лингвистични кодове и трансформация на парадигмата“. На практика това означаваше, че досаждаше на всички, тормозеше хората и записваше разговорите между специализантите, докато работеха.
Всички го презираха. Имаше чести обсъждания защо изобщо Рей Хох се е съгласил да го пусне в лабораторията. Накрая някой го попита направо. „Защото е братовчед на жена ми — беше отвърнал Рей. — И никой друг не го иска.“
— Стига бе, хора, никой в тая лаборатория не работи толкова късно, а ето че всички сте тук — каза Мино и отново размаха ръце.
Джени изсумтя презрително.
— Ръкомахник.
— Чух — каза Мино. — Какво означава това?
Джени му обърна гръб.
— Какво означава това? Не ми обръщай гръб.
Питър отиде при него.
— Ръкомахник е някой, който не е развил напълно идеите си и не може да ги защитава — обясни той. — И когато се представя на някоя конференция и стигне до местата, които не е развил, започва да ръкомаха и да говори бързо. Така, както някои размахват ръце и казват „и така нататък, и така нататък“. В науката ръкомахането означава, че нямаш доводи.
— Изобщо не правя това — махна с ръка Мино. — Семиотиката е абсолютно изопачена.
— Аха.
— Но както е казал Дерида, технопреводът е много трудно нещо. Просто се опитвам да посоча всички ви чрез жест. Какво става?
— Не му казвай — обади се Рик. — Ще поиска да дойде.
— Разбира се, че искам да дойда — заяви Мино. — Аз съм хронистът на живота в тази лаборатория. Трябва да дойда. Къде отивате?
Питър накратко му разказа историята.
— О, определено идвам. Пресечната точка между наука и търговия. Покваряването на златната младеж. О, задължително ще присъствам.
Питър си вземаше кафе от машината в ъгъла, когато Ерика отиде при него.
— Какво ще правиш по-късно?
— Не знам, защо?
— Мислех си да прескоча до вас.
Гледаше го право в очите. Нещо в директния й подход го накара да се отдръпне.
— Не знам, Ерика — каза той. — Може да остана до късно.
Като в същото време си мислеше: „Минаха три седмици от последния път.“
— Аз пък почти приключих — рече тя. — А е едва девет.
— Не знам. Ще видим.
— Предложението не ти ли допада? — Ерика продължаваше да го гледа изпитателно.
— Мислех, че се виждаш с Амар.
— Харесвам много Амар. Той е страшно интелигентен. Харесвам и теб. Винаги съм те харесвала.
— Може би ще поговорим по-късно — каза той, наля мляко в кафето си и се оттегли с такава бързина, че го разля.
— Надявам се — рече тя след него.
— Проблем с кафето? — попита Рик Хътър, погледна Питър и се ухили. Държеше лабораторен плъх под една халогенна лампа и мереше подутата му задна лапа с малък шублер.
— Не — отвърна Питър. — Аз такова… изненадах се колко е горещо.
— Аха. Изненадващо горещо.
— Това карагенан3 ли е? — смени темата Питър. Карагенанът бе обичайното средство за предизвикване на оток в лапата на опитното животно. Това беше стандартният начин, използван в лабораториите по цял свят за изучаване на възпалителни процеси.
— Точно така — отвърна Рик. — Инжектирах карагенан, за да подуя лапата. После третирах крака с екстракт от кората на Himatanthus sucuuba, екваториално дърво със средни размери, и сега — надявам се — демонстрираме противовъзпалителните му възможности. Вече го демонстрирах със смолата на дървото. Химатантът е изключително дърво, може да лекува рани и язва. Шаманите от Коста Рика казват, че има антибиотични свойства и помага срещу треска, рак и паразити, но още не съм проверил тези твърдения. Но няма съмнение, че екстрактът от кората лекува отока на този плъх със забележителна бързина.