В сивата съботна утрин преди полета Питър Янсен седеше пред компютъра в апартамента си. Ерика Мол приготвяше бекон с яйца в кухнята и си тананикаше „Рискувай с мен“. Питър изведнъж се сети, че е забравил да включи телефона си — беше го изключил снощи, когато Ерика се появи най-неочаквано. Включи го и го остави на бюрото. Минута по-късно апаратът избръмча. Имаше есемес от брат му Ерик.
не идвай
Питър зяпна текста. Това някаква шега ли беше? Или се бе случило нещо?
защо?
Загледа се в екрана, но отговор не последва. След няколко минути чакане набра номера на Ерик на Хаваите, но се включи гласова поща.
— Ерик, Питър е. Какво става? Обади се.
— С кого говориш? — попита Ерика от кухнята.
— С никого. Опитвам да се свържа с брат си.
Влезе в менюто и отвори съобщението на Ерик. Беше пристигнало в 21:49 ч. Значи снощи! Или вчера следобед на Хаваите.
Питър отново набра номера, но пак беше прехвърлен на гласова поща и затвори.
— Закуската е почти готова — обяви Ерика.
Той отнесе телефона в кухнята и го остави до чинията си. Ерика сбърчи нос — не обичаше да вижда телефони, докато се храни. Изсипа яйцата в чинията му.
— Направих ги по рецепта на баба ми, с мляко и брашно…
Телефонът иззвъня.
Питър го грабна.
— Ало?
— Питър? — Женски глас. — Питър Янсен?
— Да, на телефона.
— Обажда се Алисън Бендър — каза тя. — От „Наниджен“.
В ума на Питър моментално се появи образът на русата жена, прегърнала Ерик през кръста.
— Вижте — рече тя, — кога най-рано можете да стигнете до Хаваите?
— Полетът ни е утре сутринта — отвърна Питър.
— Можете ли да дойдете днес?
— Не зная, аз…
— Важно е.
— Ами ще проверя полетите…
— Всъщност позволих си да ви резервирам място в самолет, който отлита след два часа. Ще успеете ли да го хванете?
— Мисля, че да… За какво става дума?
— Боя се, че имам тревожни новини, Питър. — Тя замълча за момент. — Във връзка с брат ви.
— В смисъл?
— Изчезна.
— Изчезнал ли? — Питър остана като треснат. Нищо не разбираше. — Как така е изчезнал?
— От вчера — каза Алисън. — Станал инцидент с катер. Не зная дали ви е казвал, че си взе катер „Бостън Уейлър“? Както и да е, вчера отиде с него в северната част на острова и е имал технически проблеми… Вълнението било силно, вълните се разбивали в скалите. Двигателят отказал, катерът бил изтласкан към брега…
На Питър му се зави свят. Бутна напред чинията с яйцата. Ерика пребледня и впери поглед в него.
— Откъде научихте това? — попита той.
— На скалите имало хора, видели всичко.
— Какво е станало с Ерик?
— Опитал се да запали двигателя. Не успял. Вълните били високи, лодката щяла да се разбие. Той скочил в океана и заплувал… към брега. Но теченията… така и не успял да стигне до сушата… — Тя пое дъх. — Много съжалявам, Питър.
— Ерик е добър плувец — рече Питър. — Силен плувец.
— Зная. И точно затова продължавам да се надявам, че ще се върне — каза тя. — Но… от полицията ни казаха, че… Искат да говорят с вас веднага щом дойдете.
— Тръгвам — каза той и затвори.
Ерика беше отишла в спалнята и се върна с вече опакования му багаж.
— По-добре да тръгваме, че ще изпуснеш самолета — рече тя.
Прегърна го през рамо и тръгнаха надолу към колата.
4.
Макапуу Пойнт, Оаху
27 октомври, 16:00 ч.
Твърдеше се, че било туристическа забележителност — Макапуу Пойнт, високи отвесни скали на североизточния връх на Оаху с живописен изглед към океана във всички посоки. Но когато пристигна там, Питър не беше готов за голия и безнадежден пейзаж. Неприятният вятър свистеше в ниските храсти, дърпаше дрехите му и го караше да върви леко приведен. Трябваше да говори високо, за да го чуват.
— Тук времето винаги ли е такова?
— Не, понякога е много приятно — отговори полицаят, представил се като Дан Уатанаби. — Но снощи задухаха пасатите. — Уатанаби носеше слънчеви очила „Рей-Бан“. Посочи кулата вдясно и добави: — Това е фарът Макапуу. Автоматизираха го преди години. Вече никой не живее тук.
Стигнаха ръба и погледнаха към кипящия океан на шейсет метра под тях. Вълните се разбиваха с грохот в черните вулканични скали.