— Тук ли е станало? — попита Питър.
— Да. Катерът беше заседнал ей там. — Уатанаби посочи наляво. — Бреговата охрана го изтегли от скалите тази сутрин, преди вълнението го да разбие.
— Значи катерът е бил навътре, когато се е появил проблемът? — Питър погледна към бурния океан. Вълните бяха високи, с бели гребени.
— Да. Очевидците казаха, че известно време е дрейфувал.
— Опитвал се е да запали двигателя…
— Да. И приближавал прибоя.
— За технически проблем ли става дума? — попита Питър. — Доколкото разбрах, катерът бил нов.
— Да. На около две седмици.
— Брат ми имаше опит с лодки — рече Питър. — Семейството ми винаги е имало лодка на Лонг Айлънд Саунд, прекарвахме там всяко лято.
— Тук водите са различни — каза Уатанаби. — Това е открит океан. Най-близката континентална суша е на четири хиляди и осемстотин километра. Но проблемът не е в това. Ясно е, че брат ви е изпаднал в беда заради етанола.
— Етанол ли?
— В щата Хавай се добавят десет процента етанол към бензина, но етанолът разваля малките двигатели. За да намалят цените, някои търговци слагат прекалено много етанол, до трийсет процента. Той задръства маркучите и превръща гумата и неопрена в лепкава маса. Лодките имат ужасни проблеми. Хората се принуждават да слагат метални резервоари и тръби за горивото. Смятаме, че с брат ви се е случило точно това. Карбураторът се е задръстил, горивната помпа сигурно е отказала. Не знаем какво точно е станало, но не е успял да запали навреме двигателя.
Питър се взираше във водата. Беше зеленикава при брега, а по-навътре ставаше тъмносиня с бели гребени тук-там.
— Какви са теченията тук?
— Зависи — отвърна Уатанаби. — Добър плувец може да се справи през повечето дни. Проблемът е да намериш къде да излезеш от водата, без да се нарежеш на скалите. По принцип е най-добре да плуваш на запад и да се опиташ да стигнеш до Макапуу Бийч ето там. — Той посочи пясъчна ивица на около осемстотин метра от тях.
— Брат ми беше много добър плувец — каза Питър.
— И аз така чух, но свидетелите твърдят, че не успели да го видят, след като скочил във водата. Вълнението онзи ден било много силно и той изчезнал в пяната. Моментално го изгубили от поглед.
— Колко души са го видели?
— Двама. Били на пикник, на самия ръб на скалите. Имало и неколцина туристи и други хора, но не успяхме да ги издирим. Какво ще кажете да се махнем от този вятър?
Полицаят тръгна нагоре по склона и Питър го последва.
— Мисля, че с това приключихме — каза Уатанаби. — Разбира се, освен ако не искате да видите видеозаписа.
— Какъв видеозапис?
— Двамата очевидци го заснели, когато си дали сметка, че катерът е в беда. Имат около петнайсет минути запис, в това число и скачането от лодката. Не знаех дали ще искате да го видите.
— Искам, разбира се — каза Питър.
Намираха се на втория етаж на полицейското управление и гледаха мъничкия екран на видеокамерата. В управлението бе шумно и оживено и на Питър му беше трудно да се съсредоточи върху картината. Първите кадри показваха мъж на около трийсет, който седеше на зеления склон и ядеше сандвич; после се появи жена на приблизително същата възраст, пиеше кока-кола и със смях махаше на снимащия да отмести камерата.
— Това е двойката — каза Уатанаби. — Грейс и Боби Чоу. Отначало са снимали как се забавляват. Това е около шест минути.
— Той натисна копчето за бързо превъртане, после спря записа.
— Отбелязан е часът. — На екрана се четеше 15:50:12. — А ето тук Боби сочи към водата. Забелязал е бедстващата лодка.
Камерата даде панорамен изглед към океана. Белият корпус на катера се клатушкаше силно на синия хоризонт. Все още се намираше на стотина метра от брега, прекалено далеч, за да може Питър да различи брат си. Камерата се насочи отново към Боби Чоу, който гледаше през бинокъл.
На следващите кадри лодката беше много по-близо до брега. Сега Питър виждаше брат си, който се беше навел при кърмата и ту се появяваше, ту изчезваше от поглед.
— Мисля, че се опитва да изчисти задръстените маркучи — каза Уатанаби. — На нещо такова ми прилича.
— Да — съгласи се Питър.
Появи се Грейс Чоу, която клатеше глава и се опитваше да се обади по мобилния си.
След това камерата отново се насочи към лодката, която вече беше още по-близо до прибоя.