Тогава защо беше скочил? От паника? Объркал се е? Или е станало нещо друго?
От другата страна на лодката имаше дървена стълба и Питър се качи на кърмата. Всички лъкове и вратата на малката кабина бяха запечатани с жълта полицейска лепенка с надпис „Местопрестъпление“. Искаше му се да огледа външния двигател, но той също беше запечатан.
— Мога ли да ви помогна? — извика някой отдолу.
Там стоеше здравеняк с изцапани с грес работни дрехи и мръсен бейзболен каскет, нахлупен над очите.
— О, здравейте — каза Питър. — Името ми е Питър Янсен. Това е лодката на брат ми.
— Ясно. Какво правите тук?
— Ами исках да видя…
— Да не сте неграмотен? — попита мъжът.
— Не, аз…
— Ами явно сте, защото табелата ей там казва съвсем ясно, че всички посетители трябва да се регистрират в офиса. Вие посетител ли сте?
— Предполагам.
— Защо не сте се регистрирали?
— Просто си помислих, че мога…
— Грешка. Не можете. И какво правите горе, по дяволите?
— Това е лодката…
— Чух още първия път. Лодката на брат ви. Виждате ли всички онези жълти ленти? Знам, че ги виждате, и знам също, че можете да прочетете надписа по тях, защото ми казахте, че не сте неграмотен. Нали така?
— Да.
— Това се води местопрестъпление и нямате работа тук. А сега слизайте долу, отивайте в офиса да се регистрирате и покажете някакви документи. Имате ли документи?
— Да.
— Добре тогава. Слизайте и стига сте ми губили времето.
Мъжът се отдалечи.
Питър заслиза по стълбата. Беше почти в края й, когато чу грубия глас да казва:
— Мога ли да ви помогна, госпожице?
И женски глас отвърна:
— Да, търся катера, докаран от Бреговата охрана.
Беше Алисън.
Питър спря, скрит зад корпуса на лодката.
— По дяволите — измърмори мъжът. — Какво й има на проклетата лодка? Има повече посетители от някой богаташ на смъртното си ложе.
— В смисъл? — попита тя.
— Ами вчера се появи някакъв тип, твърдеше, че лодката била негова, само дето нямаше документи и му казах да се разкара. Какви неща само не опитват хората! Тази сутрин пък се появява някакъв младок и твърди, че лодката била на брат му, едва не ми се наложи да го изкарвам от кабината. А сега се появявате и вие. Какво толкова има на тая лодка?
— Не мога да ви кажа — отвърна Алисън. — Аз лично бях оставила нещо там и искам да си го взема.
— Никакъв шанс. Първо трябва да си извадите разрешително от полицията. Имате ли такова?
— Ами не…
— Съжалявам. Полицията води лодката като местопрестъпление, както обясних и на младока.
— Къде е той? — попита тя.
— Слизаше по стълбата. Сигурно още се мотае от другата страна. Ще се появи. Искате ли да идем в офиса?
— Защо?
— За да се обадим на полицията и да ги питаме дали ще разрешат да си вземете нещата от лодката.
— Няма смисъл да ви създавам толкова грижи. Става въпрос просто за… ами за часовника ми. Свалих го…
— Нямате грижи.
— Може просто да си купя друг. Вярно, струваше доста…
— Ъхъ.
— Помислих си, че ще бъде лесно.
— Е, както искате. Но все пак по-добре да се регистрирате.
— Не разбирам защо.
— Защото така трябва.
— Не мисля — рече тя. — Не искам да се забърквам с полицията.
Питър изчака още няколко минути, след което чу:
— Можеш да излезеш, синко.
Питър излезе иззад корпуса. Алисън не се виждаше никаква. Набитият мъж го гледаше въпросително, наклонил глава настрани.
— Не искаше да се натъкваш на нея, нали?
— Не се погаждаме особено — отвърна Питър.
— Така си и помислих.
— Искате ли да се регистрирам?
Мъжът бавно кимна.
— Да, ако обичаш.
Питър влезе в офиса и се регистрира. Не виждаше смисъл да се опъва. Алисън Бендър вече знаеше, че е идвал при лодката, и следователно знаеше, че подозира нещо. Налагаше се оттук нататък да действа бързо.
Реши, че до края на деня трябва да е приключил.
Върна се в хотелската стая, където го очакваше имейл без текст от Хорхе. Към него бяха прикачени три wav файла. Единият беше запис на разговора между Алисън Бендър и Вин Дрейк. Другите два бяха нови. Прослуша ги. Бяха обаждания на Алисън по мобилния й телефон през часовете след изчезването на Ерик. И двете изглеждаха доста рутинни. В първото Алисън беше звъннала на някого, най-вероятно служител на „Наниджен“, и бе поискала нов анализ на бюджета. Във второто бе разговаряла кратко с друг човек, може би счетоводител, на тема разходи.