— Не прилича — обади се Рик Хътър. — И не е.
— Точно така. Не е. Тази район се обработва от двайсетте години на миналия век, когато е бил експериментална станция за фермерите от Оаху, а по-късно се е използвал за екологични проучвания на университета. През последните години обаче мястото било занемарено и земята отново се е върнала към по-естественото си състояние. Наричаме този район Папратово дере.
Дрейк се обърна и тръгна по пътеката, следван от специализантите, които вървяха бавно и се оглеждаха, като от време на време спираха, за да обърнат по-голямо внимание на някое растение или цвете.
— По-нататък — продължи енергично Дрейк — ще видите огромно изобилие от папрати. Наоколо виждате гигантските дървовидни папрати циботиум и садлерия, а също и по-малките блехнум и ликоподиум. Разбира се — добави той и обгърна с широк жест склоновете, — да не забравяме и папратите улухе, които покриват по-голямата част от планините на Хаваите.
— Пропуснахте това улухе точно в краката ви — намеси се Рик Хътър. — Нарича се дикраноптерис, известен също като лъжлив еленов рог.
— Май да — рече Вин Дрейк, като едва скри раздразнението си. Спря и приклекна. — Покрай пътеката ще видите папрати пеахи, а по-големите са макуе, по които паяците обичат да живеят. Ще забележите колко много паяци има тук. Само в този малък район са представени общо двайсет и три вида.
Спря на малка поляна, от която се откриваше изглед към планинските склонове около долината. Посочи един връх на хребета.
— Онзи връх се нарича Тантал. Представлява кратер на изгаснал вулкан. Провеждаме изследвания не само в долината, но и там.
Алисън Бендър забави крачка и се изравни с Питър Янсен.
— Днес търсиха ли те от полицията? — попита тя.
— Не — отвърна той. — Защо?
— Чудех се откъде си научил, че са претърсвали лодката… и за телефонните записи.
— О… Ами съобщиха го по новините.
— Така ли? Не съм чула. По кой канал?
— Не помня. Май пети.
Рик Хътър дойде при тях.
— Съжалявам, Питър. Наистина съжалявам, човече.
Джени Лин вървеше плътно зад Вин Дрейк.
— Но не разбирам каква всъщност е изследователската ви програма — каза тя. — Какво правите в тази гора?
Дрейк се усмихна.
— Защото още не съм ви я обяснил. Най-общо казано, планираме да съберем проби от едно сечение на хавайската екосистема, от кратера Тантал до долината Маноа, в която се намираме.
— Какви проби? — попита Рик и сложи ръце на хълбоците си. Беше облечен по обичайния си начин — джинси и плътна риза с навити ръкави, вече мокра от пот. Изглеждаше така, сякаш бе тръгнал на преход през дива джунгла. Имаше обичайното войнствено изражение — стиснати зъби и присвити очи.
Дрейк отново се усмихна.
— Общо взето, ще съберем проби от всеки вид в тази екосистема?
— За какво? — настояваше Рик, без да сваля поглед от него.
Дрейк го изгледа студено и отвърна:
— Джунглата е най-голямата съкровищница на активни химически съединения в природата. Намираме се насред златна мина, пълна с потенциални нови лекарства. Лекарства, които биха могли да спасят безброй човешки същества. Лекарства на стойност милиарди. Тази джунгла, господин…
— Хътър — каза Рик.
— Тази джунгла, господин Хътър, съдържа ключа към здравето и добруването на всеки човек на планетата. А в същото време е почти непроучена. Нямаме представа какви съединения се срещат тук в растенията, в животните, в микроскопичните организми. Тази джунгла е terra incognta, абсолютно неизвестна територия. Тя е толкова огромна, така пълна с богатства и толкова неизследвана, колкото е бил Новият свят за Христофор Колумб. Нашата цел, господин Хътър, е проста — да откриваме лекарства. Ние търсим нови лекарства в огромен, невъобразим досега мащаб. Започнахме тотално преглеждане на цялата тази гора за биоактивни компоненти, като се започне от Тантал и се стигне до долината. Отплатата ще е огромна.
— „Отплата“ — повтори Рик. — „Златна мина.“ „Нов свят.“ Говорите за златна треска, нали, господин Дрейк? Става дума единствено за пари.
— Това е твърде грубо — отвърна Дрейк. — На първо място целта на медицината е спасяването на живот. Целта й е да сложи край на страданията и да помогне на всеки човек да постигне своя потенциал.
Той насочи вниманието си към другите и тръгна по пътеката, възможно най-далеч от Рик Хътър.