Рик скръсти ръце на гърдите си.
— Този тип е съвременен испански конквистадор — промърмори той на Керън Кинг. — Граби екосистемата в търсене на злато.
Керън го изгледа презрително.
— А ти какво правиш с твоите екстракти, Рик? Вариш кори на дървета, за да търсиш нови лекарства. С какво твоята работа е по-различна?
— Разликата е в огромното количество пари, за които става дума — отвърна той. — А ти знаеш къде са парите във всичко това, нали? В патентите. „Наниджен“ ще се сдобие с хиляди патенти върху съединенията, които ще открият тук. И гигантските компании ще ги използват, за да натрупат милиарди…
— Просто завиждаш, защото ти самият нямаш никакви патенти.
Керън му обърна гръб и Рик я изгледа свирепо.
— Не правя наука, за да забогатея — каза той след нея. — За разлика от теб, както излиза… — Тя не му обръщаше внимание. При това подчертано.
Дани Мино бъхтеше в края на групата. Поради някаква незнайна причина беше домъкнал на Хаваите сакото си от туид и сега беше с него. Пот се лееше по врата му и се просмукваше в разкопчаната риза, а леките му мокасини непрекъснато се пързаляха. Той попи потта с носната си кърпа, като се преструваше, че не обръща внимание на мизерното си положение.
— Господин Дрейк — каза той, — ако случайно сте запознат с теорията на постструктуралистите… ох… сигурно ви е известно, че… ух… уф!… че всъщност не можем да научим нищо за тази гора… Защото, разбирате ли, господин Дрейк, ние създаваме смисъл, докато в природата няма смисъл…
Дрейк го изгледа невъзмутимо.
— Според моя възглед за природата, господин Мино, не е нужно да знаем смисъла й, за да се възползваме от нея.
— Да, но… — продължи Дани.
Междувременно Алисън Бендър беше изостанала с няколко крачки и Питър се озова до Рик, който кимна към Вин Дрейк и попита:
— Вярваш ли на този тип? На мен ми прилича на господин Биопиратство.
Дрейк внезапно се обърна.
— Чух забележката ви, господин Хътър. И трябва да ви кажа, че изобщо не сте прав. Под биопиратство се разбира вземане на местни растения без компенсиране на страната, от която те произхождат. Концепцията е привлекателна за зле информираните и добронамерени хора, но е пълна с практически трудности. Вземете например ценното кураре, което се използва в съвременната медицина. Нали някой трябва да бъде компенсиран? Съществуват обаче десетки различни рецепти за кураре, създадени от множество племенни групи от Централна и Южна Америка — а това е огромна територия. Курарето се различава по съставки и начини на приготвяне в зависимост от това с какви цели се използва и според местните предпочитания. Добре, компенсирате ли местните знахари? Шаманите в Бразилия вършат ли по-ценна работа от шаманите в Панама или Колумбия? Има ли значение, че използваните в Колумбия дървета са се разпространили или са били внесени нарочно от Панама? А какво ще кажете за самата рецепта? Важно ли е добавянето на кора на стрихнос? Ами на ръждив нокът? А то не е ли обществено достояние? Ние позволяваме на фармацевтична компания да използва някое лекарство, а после го правим общодостъпно. Някои твърдят, че курарето е донесено в Европа през хиляда петстотин деветдесет и шеста от сър Уолтър Райли; със сигурност знаем, че през осемнайсети век вече е било добре известно. През осемдесетте години на деветнайсети век Бъроу Уелкъм е продавал таблетки кураре като лекарство. Така че откъдето и да го погледнете, курарето е обществено достояние. И накрая, съвременните хирурзи вече не използват кураре, добито от растения. А синтетично. Виждате ли колко е сложно?
— Всичко това са корпоративни увъртания — отвърна Рик.
— Господин Хътър, май ви харесва да играете ролята на адвокат на дявола срещу доводите ми — каза Дрейк. — Нямам нищо против. Така само ми помагате да засиля аргументите си. Истината е, че използването на природни съставки в медицината е напълно нормално. Откритията на всяка култура са ценни и всички култури заимстват една от друга. Понякога откритията се продават, но не винаги. Трябва ли да лицензираме стремената, въведени от монголите? Или да плащаме на китайците за одомашняването на копринените буби? Или за опиума? Трябва ли да издирваме съвременните потомци на неолитните земеделци отпреди десет хиляди години, които първи са засадили житни растения в Плодородния полумесец, и да им плащаме? Ами онези британци, които са се научили как се топи желязо?