— Естествено, че ще донесеш някаква търговска стока — обади се Рик Хътър.
— Просто нямам твоите скрупули, Рик — каза Керън. — Ти да не би да не си донесъл нищо?
— Не съм.
— Лъжец.
— Е, добре. — Рик потупа джоба си. — Това е екстракт от смолата на моето дърво. Нанасяш го и убива всеки паразит, заврял се под кожата ти.
— Прилича ми на стока — заяви Керън, рязко завъртя волана и бентлито взе острия завой със залепени за асфалта гуми. — Може да изкараш милиард долара от него, Рик. — Тя откъсна за миг очи от пътя и го дари с дяволита усмивка.
— Не, не, просто изучавам биохимичния механизъм…
— Кажи го на капиталистите. — Керън погледна Питър, който седеше до нея. — А ти? Имаш много идеи. Носиш ли нещо?
— Всъщност да — каза Питър.
Питър Янсен опипа компактдиска в джоба на якето си и го побиха нервни тръпки. Приближаваха сградата на „Наниджен“ и той осъзна, че не е разработил напълно плана си. Трябваше някак да накара Бендър и Дрейк да признаят пред цялата група и се надяваше, че пускането на записа на телефонния им разговор ще бъде достатъчна провокация. Ако всички специализанти чуеха признанието, Дрейк нямаше да може да отмъсти. Те бяха седем; не можеше да нападне всички едновременно.
Поне такава беше идеята.
Потънал в мисли, Питър влезе с останалите в сградата. Алисън Бендър ги водеше.
— Оттук, дами и господа…
Първо спряха в елегантното лоби с черни кожени мебели.
— Искам да извадите телефони, фотоапарати и други записващи устройства. Ще ги оставите тук и ще си ги вземете на тръгване. Също така ще ви помоля да подпишете декларациите за поверителност.
Предаде им документите. Питър се разписа разсеяно, без да си прави труда да прочете текста.
— Ако някой не иска да подписва, може да изчака тук до края на обиколката. Има ли такива? Не? Добре тогава. Последвайте ме.
Поведе ги по един коридор към серия биологични лаборатории, където ги чакаше Вин Дрейк. Помещенията със стъклени стени бяха разположени от двете страни на коридора и бяха оборудвани с най-модерна техника. Питър забеляза, че в някои има изненадващо количество електроника, сякаш бяха инженерни лаборатории. Беше спокойно, работният ден бе към края си и повечето помещения бяха празни. Виждаха се само неколцина изследователи, които бяха останали да довършат работата си.
Докато вървеше по коридора, Вин Дрейк накратко ги запознаваше с всяка лаборатория.
— Протеомика и генетика… Химическа екология… Фитопатология и вируси по растенията… Стохастична биология… Електрически сигнали при растенията… Ултразвуци при насекомите… Фитоневрология, невротрансмисии при растенията… Питър, тук са отровите… Летливи вещества от арахниди и колеоптиди… Поведенческа психология, става въпрос за екзокринна секреция и социално регулиране, предимно мравки…
— За какво е цялата тази електроника? — попита някой.
— За роботите — отвърна Дрейк. — Трябва да бъдат препрограмирани или поправяни след всяко връщане от терен. — Спря и погледна групата. — Виждам много объркани физиономии. Заповядайте, влезте да разгледате по-добре.
Влязоха в лабораторията вдясно. Носеше се слаба миризма на пръст, гниеща растителност, сухи листа. Дрейк ги поведе към масата, на която бяха поставени четири подноса с пръст. Над всеки от тях висеше видеокамера, закрепена на подвижно рамо.
— Това са образци от материала, който носим от джунглата — каза той. — Всеки е за различен проект, но при всички се използват роботи.
— Къде са? — попита Ерика. — Не виждам никакви…
Дрейк нагласи светлината и видеокамерата. На един монитор отстрани се появи малък бял предмет в пръстта, увеличен многократно.
— Както виждате, това е сондираща и събираща машина с микроскопични размери — каза Дрейк. — И тя има много работа, защото една такава вана с пръст представлява огромен взаимосвързан свят, все още неизвестен на човека. Тук има трилиони микроорганизми, десетки хиляди видове бактерии и протозои, които почти не са каталогизирани. В такова количество пръст може да се открият хиляди километри нишки на гъбичен мицел. Милиони микроскопични артроподи и други насекоми, които са твърде малки, за да се видят с просто око. Десетки земни червеи с различни размери. Всъщност в това малко количество пръст има повече малки живи организми, отколкото са големите по цялата повърхност на планетата. Помислете си само. Ние, хората, живеем на повърхността. Мислим си, че животът е именно там. Мислим за хора, слонове, акули и гори. Възприятията ни обаче са погрешни. Истината за живота на нашата планета е много по-различна. Неговата истинска основа — гъмжаща, ровеща се, размножаваща се, непрекъснато активна — е тук долу, на това ниво. И именно тук ще бъдат направени всички открития.