Това предизвика раздвижване. Специализантите се размърдаха по местата си и се спогледаха.
— Доколкото знаем — продължи Дрейк, — кучето скимтяло жално и умряло след няколко часа, изпускайки мъничка капчица кръв. Като цяло резултатите били нестабилни и неокончателни, поради което проектът бил прекратен по заповед на тогавашния министър на отбраната Мелвин Лейърд.
— Защо? — попита един от специализантите.
— Тревожел се от евентуално дестабилизиране на отношенията със Съветския съюз — отвърна Дрейк.
— Това пък защо?
— Ще стане ясно след малко — каза Дрейк. — Важното е, че сега можем да генерираме изключително силни магнитни полета, така наречените тензорни полета. И вече знаем, че под влиянието на тензорно поле органичната и неорганичната материя претърпяват нещо подобно на фазова промяна. В резултат материалът в полето е подложен на бърза компресия от порядъка на десет на минус първа до десет на минус трета степен. Квантовите взаимодействия остават симетрични и непроменени в по-голямата си част, така че свитата материя взаимодейства по нормален начин с обикновената, поне през повечето време. Трансформацията е метастабилна и обратима при наличието на поле с обратни стойности. Дотук всичко ли е ясно?
Специализантите слушаха внимателно, но на лицата им бяха изписани различни изражения — скептицизъм, категорично неприемане, жив интерес, дори известно объркване. Дрейк говореше за квантова физика, а не за биология.
Рик скръсти ръце и поклати глава.
— И накъде всъщност биете? — доста високо попита той.
Дрейк изобщо не се смути.
— Радвам се, че попитахте, господин Хътър. Време е да го видите с очите си.
Огромните екрани зад Дрейк потъмняха и централният панел светна. Наблюдаваха широкоекранно видео.
Камерата снимаше яйце.
То беше поставено върху равна черна повърхност. Зад него имаше жълт фон, подобен на завеса.
Яйцето помръдна. Излюпваше се. От черупката се подаде малка човка; пукнатината се удължи и горната част на яйцето се отчупи. Новоизлюпеното писукащо пиленце с мъка излезе навън. Изправи се несигурно и размаха мъничките си крилца.
Камерата започна да се отдръпва.
Сцената се разшири и показа средата, в която се намираше пиленцето. Оказа се, че жълтият фон всъщност е огромен крак на птица. Крак на кокошка. Новоизлюпеното щъкаше до чудовищно грамадния крайник. Камерата продължи да се отдалечава и показа цялата кокошка — изглеждаше гигантска. Но когато камерата се отдръпна напълно, пиленцето и черупката от яйцето му се превърнаха в прашинки под голямата птица.
— Стига бе… — започна Рик, но млъкна. Не можеше да откъсне очи от екрана.
— Това — каза Дрейк — е технологията на „Наниджен“.
— Трансформацията… — започна Амар.
— Може да се извършва с живи организми. Да, ние свихме това яйце в тензорно поле. Плодът в него не беше засегнат от промяната в мащаба. Той се излюпи нормално, както сами видяхте. Това доказва, че дори много сложните биологични системи могат да бъдат смалени в тензорно поле и да продължат да имат нормални жизнени функции.
— Какви са онези неща на картината? — попита Керън.
Земята под гигантската кокошка изглеждаше осеяна с мънички точици. Някои от тях се движеха, други — не.
— Това са другите пиленца. Смалихме цялото люпило — отвърна Дрейк. — За съжаление те са толкова малки, че майката настъпи и премаза няколко от децата си, без изобщо да забележи.
Настъпи кратко мълчание. Амар заговори пръв:
— Правили ли сте това с други организми?
— Разбира се — отвърна Дрейк.
— И… с хора ли? — попита Амар.
— Да.
— Малките земекопни роботи, които видяхме в ботаническата градина… — продължи Амар. — Искате да кажете, че всъщност не ги програмирате.