ГЛАВА II
РАЗГОВОР НА ЖИТЕЛЯ НА СИРИУС С ЖИТЕЛЯ НА САТУРН
След като негово превъзходителство легна и секретарят се приближи до лицето му:
— Трябва да се признае — рече Микромегас, природата е много разнообразна.
— Да — отвърна сатурнянинът, — природата е като леха, чиито цветя…
— О — извика другият, — оставете вашите лехи!
— Тя е — поде секретарят — като множество от руси и чернокоси красавици, чиито накити…
— Е, за какво ми са вашите чернооки красавици! — рече Микромегас.
— Тя е прочие като галерия с картини, чиито очертания…
— О, не! — рече пътешественикът. — Още веднаж ви казвам, че природата си е като природа. Защо да търсим сравнения?
— За да ви доставя удоволствие — отговори секретарят.
— Съвсем не искам да ми се доставя удоволствие — отговори пътешественикът; — искам да ме осведомяват. Най-напред ми кажете колко сетива имат хората на вашата планета.
— Ние имаме седемдесет и две сетива — рече академикът — и всеки ден се оплакваме, че са много малко. Нашето въображение надминава нуждите ни; ние намираме, че с нашите седемдесет и две сетива, нашия пръстен и нашите пет луни сме прекалено ограничени; и въпреки цялото си любопитство и доста големия брой страсти, които са последица от седемдесет и двете ни сетива, имаме предостатъчно време да скучаем.
— Напълно ви вярвам — рече Микромегас, — защото на нашата звезда ние притежаваме около хиляда сетива и все пак ни остава някакво смътно желание, някакво особено безпокойство, което непрекъснато ни напомня, че сме твърде незначителни и че има много по-съвършени същества от нас. Аз съм пътувал, виждал съм смъртни, които стоят много под нас, виждал съм други, които стоят много по-високо от нас, но никога не съм виждал същества, които да нямат повече желания, отколкото истински нужди, и повече нужди, отколкото възможности да ги удовлетворят. Може би един ден ще стигна до някоя страна, където не липсва нищо, но досега никой не ми е дал положителни сведения, че такава страна съществува.
Сатурнянинът и сириусецът започнаха да правят какви ли не догадки, но след дълги, много остроумни и доста несигурни разсъждения трябваше да се върнат към фактите.
— Колко време живеете вие? — запита сириусецът.
— О, много малко — отвърна човечето от Сатурн.
— Също както и ние — каза сириусецът. — Винаги се оплакваме, че животът ни е много кратък. Сигурно това е един от всеобщите закони на природата.
— Уви — ние живеем само петстотин големи обиколки около слънцето — каза сатурнянинът. (Това прави около 15 хиляди години, ако смятаме по нашему.) Виждате, че това значи да умреш почти в същия миг, в който си роден. Нашето съществование е една точка, нашата трайност е само един миг, нашата планета е просто един атом. Едва е почнал човек да се образова малко и смъртта идва, преди да е добил някаква опитност. Колкото до мен, не смея да правя никакви планове, чувствам се като капка вода в огромен океан. Срамувам се, особено пред вас, за смешната роля, която играя на този свят.
Микромегас му отговори:
— Ако вие не бяхте философ, бих се страхувал, че мога да ви огорча, като ви кажа, че нашият живот е седемстотин пъти по-дълъг от вашия, но вие знаете много добре, че когато трябва да върнем тялото си на естеството и да съживим природата под друга форма, тоест да минем през това, което се нарича смърт, когато дойде този момент на метаморфоза, абсолютно все едно е дали сме живели цяла вечност или само един ден. Бил съм в страни, където хората живеят хиляда пъти по-дълго от нас, и открих, че и там роптаят. Но навсякъде има разумни хора, които знаят да се примиряват със съдбата си и да благодарят на създателя на природата. Той е пръснал във Вселената изобилие от разновидности, в които има възхитително еднообразие. Например всички мислещи същества са различни, но в основата си приличат, защото всички са надарени с мисли и желания. Навсякъде материята и еднаква, но във всяко небесно тяло тя има различни свойства. Колко такива различни свойства наброявате вие във вашата материя?