— Виждам ги — викаха и двамата едновременно. — Гледайте как носят товари, как се навеждат, как се изправят.
Докато казваха това, ръцете им трепереха от удоволствие, че виждат тъй нови предмети, и от страх, че могат да ги изгубят. Минавайки от крайно съмнение към крайно лековерие, сатурнянинът помисли, че вижда как малките животинки се занимават с продължението на рода си.
— О — повтаряше той, — залових природата на местопрестъплението.
Но той се мамеше, тъй като съдеше по външния вид на нещата, нещо, което се случва извънредно често, независимо от това дали си служим с микроскоп, или не.
ГЛАВА VI
ТОВА, КОЕТО ИМ СЕ СЛУЧИ ПРИ ХОРАТА
Микромегас, който беше много по-наблюдателен от джуджето, ясно видя, че прашинките си говореха и той обърна внимание на своя другар върху този факт. Засрамен, че се е излъгал по въпроса за размножението, сатурнянинът съвсем не искаше да допусне, че подобни същества могат да си предават мисли едно на друго. И той също както сириусеца имаше дарбата да разбира езиците. Понеже не чуваше прашинките да си говорят, джуджето предполагаше, че те не говорят; впрочем как биха могли такива едва забележими същества да имат гласови органи и какво биха имали да си кажат? За да говорим, трябва да мислим или почти, но ако те мислят, значи, че трябва да имат нещо равностойно на душа, а на него му изглеждаше най-голяма безсмислица да се приписва нещо като душа на този животински вид.
— Но преди всичко — каза сириусецът — вие помислихте, че те правят любов. Нима смятате, че може да се прави любов, без да се мисли и без да се изрече поне някоя дума или поне без да те чуят? Нима предполагате, че е по-трудно да се измисли един аргумент, отколкото да се направи едно дете?
— За мен и едното, и другото са велики тайни. Вече не смея нито да вярвам, нито да отричам — каза джуджето — вече нямам мнение. Трябва да се опитаме изучим тези насекоми, след това ще разсъждаваме.
— Много добре казано — съгласи се Микромегас. Той веднага измъкна едни ножици и изряза ноктите си; с една изрезка от нокътя на палеца си веднага па прави нещо като голям рупор, подобен на широка фуния, и мушна тази тръбичка в ухото си. Широкият отвор на фунията обхващаше кораба и целия му екипаж И най-слабият глас се поемаше от кръгообразните нишки на нокътя и така, благодарение на своята изобретателност, философът от горния свят прекрасно чу бръмченето на насекомите от долния свят. Само за няколко часа той успя да различи думите и най-после да разбере френския език, на който те говореха. Джуджето направи същото, макар и малко по-трудно. Учудването на пътешествениците растеше с всеки изминат миг. Те чуваха, че тези червейчета говорят доста смислено. Тази игра на природата им изглеждаше необяснима. Лесно можете да си представите, че и сириусецът, и неговото джудже горяха от нетърпение да завържат разговор с атомите. Но джуджето се страхуваше, че гръмотевичният глас, и особено гласът на Микромегас, може да оглуши червейчетата, без те да могат да чуят думите им. Трябваше да се намали силата на гласовете им. Те поставиха в устата си тънки пръчици, нещо като малки клечки за зъби, чийто силно заострен край опираше в кораба. Жителят на Сириус държеше джуджето на коленете си, а кораба заедно с екипажа — върху нокътя си, навеждаше главата си и говореше съвсем тихо. Най-после, след всички тези предпазни мерки и още много други подобни, той започна речта си така:
— Невидими насекоми, които ръката на Твореца е благоволила да създаде в бездната на безкрайно малкото и комуто благодаря, загдето ми разкри тайни, които изглеждаха неразгадаеми! Може би в двореца на Сириус не биха благоволили да ви погледнат, но аз не презирам никого и ви предлагам своето покровителство.
Никога на света не е имало по-учудени хора от тези, които чуха думите на Микромегас. Те не можеха да открият откъде идват тези думи. Корабният свещеник изрече няколко молитви срещу зли духове, моряците се разпсуваха, а философите на кораба създадоха цяла теория, но каквато и теория да създадяха, и те не можаха да открият кой им говори. Тогава джуджето от Сатурн, чийто глас беше по-тих от гласа на Микромегас, ги запозна накратко с какви същества имат работа. Разказа им за пътуването от Сатурн и им обясни кой е г-н Микромегас. След като изказа съжаление, че са толкова малки, той ги запита дали винаги са били в това жалко състояние, тъй близо до небитието, какво правят на това кълбо, което изглежда, че принадлежи на китовете, дали са щастливи, дали се размножават, дали имат душа и стотици други въпроси от този род.