Един от учените, който много обичаше да спори и беше по-смел от другарите си, се засегна от това, че се съмняват в съществуването на душата му. Той насочи зрителната тръба на квадранта си към събеседника им, направи две измервания и на третото заговори така:
— И така, господине, вие мислите, че понеже сте хиляда лакътя висок от главата до краката, вие сте…
— Хиляда лакътя! — извика джуджето. — О, справедливи небеса! Отде може да знае той ръста ми? Хиляда лакътя! Не се е измамил и с един дюйм. Как, този атом ме е измерил! Той е геометър, той знае моите размери. А аз, който го виждам само през микроскопа, още не зная неговия ръст!
— Да, измерих ви — рече физикът — и ще измеря също така и вашия висок другар.
Предложението беше прието, негово превъзходителство се излегна с целия си ръст, защото, ако се изправеше, главата му щеше да бъде високо над облаците. Нашите философи му забиха едно голямо дърво на мястото, което доктор Суифт би назовал, но което аз ще избягна да нарека с името му поради голямото уважение, което храня към дамите. След това, чрез една поредица от свързани триъгълници, те заключиха, че това, което виждат, е действително един младеж, висок сто и двайсет хиляди кралски стъпки. Тогава Микромегас произнесе тези думи:
— Повече от всякога разбирам, че не трябва да се съди за нищо по привидните му размери. О Боже, ти, който си раздал ум на същества, които изглеждат, тъй жалки, за теб безкрайно малкото е така лесно, както безкрайно голямото. И ако е възможно да има същества по-малки от тези, и те дори могат да имат по-висш разум от онези великолепни животни, които видях небето, онези животни, които само с един крак биха покрили кълбото, върху което съм слязъл.
Един от философите му отговори, че може да бе сигурен, че действително съществуват разумни същества, много по-дребни от човека. Той му разказа не само всички онези невероятни неща, които Вергилий е писал за пчелите, но и това, което Свамердам6, е открил и което Реомюр7 е проверил чрез дисекция. Най-после му обясни, че има животни, които са толкова по-малки от пчелите, колкото пчелите са по-малки от хората или колкото сириусецът е по-малък от онези огромни животни, за които той сам споменава, и че и тези големи животни биха изглеждали като прашинки пред други същества. Малко по малко разговорът стана интересен и Микромегас говори така:
ГЛАВА VII
РАЗГОВОР С ХОРАТА
— О, разумни атоми, чрез които Вечното същество е благоволило да прояви своето умение и мощ, вие несъмнено вкусвате най-чисти радости на вашето кълбо, щом у вас има толкова малко материя и вие, както изглежда, сте само дух, сигурно прекарвате живота си в любов и размисъл. Това е истинският живот на духовете. Никъде досега не съм срещнал истинското щастие, но несъмнено то се намира тук.
При тези думи всички философи поклатиха глава и един от тях, по-откровен от другите, добросъвестно призна, че като се изключат малък брой земни жители, които никой не уважава, всички останали са сбирщина от глупави, нещастни и зли хора.
— Ние имаме повече материя, отколкото ни е нужно — рече той, — за да вършим много зло, ако злото идва от материята, и твърде много дух, ако злото идва от духа. Знаете ли например, че в момента, който ви говоря, сто хиляди глупци от нашата порода с шапки на глава убиват сто хиляди други животни с чалма на главата или са избивани от тях, и че почти по цялата Земя от незапомнени времена работите вървят така?
Жителят на Сириус изтръпна и попита каква може да бъде причината за тези вражди между такива жалки животни.
— Касае се — каза философът — за няколко купчини кал, високи колкото тока на обувката ви. Не че никой от тези милиони хора, които отиват да се колят, претендира дори за една сламчица от тези купчини кал. Касае се дали те ще принадлежат на един човек, когото наричат „султан“, или на един друг, когото наричат, не зная защо — „цезар“. Нито единият, нито другият никога не са виждали, нито ще видят някога малкото ъгълче земя, за което воюват; и почти никое от тия животни, които се колят едни други, никога не е виждало животното, заради което го колят.
— О, нещастници! — извика сириусецът възмутен. — Може ли човек да си представи нещо по-ужасно от такъв свиреп бяс! Иде ми да направя три крачки и да стъпча този мравуняк от жалки и смешни убийци.
6
И. Свамердам — холандски естественик (1637–1680); изучавал анатомията и живота на насекомите.