— Не си правете този труд — му отговори един от философите. — Те сами достатъчно работят за собственото си унищожение. Трябва да ви кажа, че след десет години няма да остане и една стотна част от тези нещастници. Знайте, че дори и да не бяха измъкнали мечовете си, гладът, изтощението и развратът отнасят почти всички в гроба. Впрочем не те трябва да бъдат наказани, а онези варвари, които никога не излизат от кабинетите си и оттам, докато им се смила храната, заповядват да се избият един милион души и след това нареждат да се отслужат благодарствени молебени.
Пътешественикът се чувстваше обхванат от жал за човешкия род, в който откриваше тъй учудващи контрасти.
— Понеже вие сте измежду малобройните мъдреци — каза той на тези господа — и тъй като очевидно не убивате никого за пари, кажете ми, моля ви се, с какво се занимавате?
— Ние правим дисекции на мухи — каза философът, — измерваме линии и събираме числа, съгласни сме по две-три неща, които разбираме, и спорим по две-три хиляди въпроса, които не разбираме.
Това възбуди любопитството на сириусеца и сатурнянина и те поискаха да разпитат тези мислещ атоми, за да разберат по кои неща са съгласни.
— На колко измервате — запита Микромегас — разстоянието между звездите на Горещника и голямата звезда на Близнаците?
Всички отговориха едновременно:
— Трийсет и два градуса и половина.
— А какво е разстоянието оттук до Луната?
— Шестдесет и половина земни диаметъра кръгло.
— Колко тежи вашият въздух?
Той смяташе, че ще ги улови в невежество, но всички му казаха, че въздухът тежи приблизително деветстотин пъти по-малко от същия обем най-лека вода и деветнайсет хиляди пъти по-малко от златото, от което се правят жълтици. Учудено от техните отговори, джуджето от Сатурн бе склонно да вземе тези хора за магьосници, макар че преди четвърт час не допущаше, че те могат да имат душа.
Най-после Микромегас им каза:
— Понеже знаете така добре онова, което е извън вас, вие несъмнено познавате още по-добре това, което е вътре във вас. Кажете ми какво представлява вашата душа и как създавате понятията си.
Всички философи заговориха едновременно, както преди малко, но всички бяха на различни мнения. Най-старият цитираше Аристотел, друг произнасяше името на Декарт; този — името на Малбранш, онзи — на Лайбниц, трети — на Лок; един стар последовател на перипатетичната школа заяви високо и уверено:
— Душата е една ентелехия и причина, поради която тя притежава силата да бъде това, което е. Това е изрично казано от Аристотел на страница 633 на Лувърското издание — съвършенство, цел (на гръцки в текста) и тъй нататък.
— Не разбирам много добре гръцки — каза гигантът.
— Нито пък аз — каза философското червейче.
— Защо тогава — поде жителят на Сириус — цитирате някой си Аристотел на гръцки?
— Защото — възрази ученият — това, което не разбираме никак, трябва да се цитира на езика, който разбираме най-слабо.
Картезианецът взе думата и каза:
— Душата е един чист дух, който още в утробата на майка си е получил всички метафизични понятия и който, излизайки оттам, е принуден да отиде на училище и отново да научи всичко онова, което така добре е знаел и което вече няма да знае.
— Тогава няма никакъв смисъл — отговори високото осем левги животно — твоята душа да бъде тъй учена в утробата на майка ти, щом ще бъде толкова невежа, когато израстат косми по брадата. Но какво разбираш ти под „дух“?
— Какво ме питате! — рече бъбривият философ. — Нямам никаква представа. Казват, че духът не е материя.
— Не знаеш ли поне какво е материя?
— Много добре зная — отговори човекът. — Например този камък е сив и има определена форма, той има три измерения, тегло и е делим.
— Така — каза сириусецът, — но ще ми кажеш ли какво представлява това нещо, което ти изглежда делимо, сиво и с тегло? Ти виждаш няколко свойства, но познаваш ли същината му?
— Не — отвърна другият.
— Следователно ти не знаеш какво е материя.
Тогава г-н Микромегас се обърна към един друг мъдрец, когото държеше на палеца си, и го запита какво е душата му и какво прави тя.
— Съвършено нищо — отговори философът, последовател на Малбранш. — Бог върши всичко зарад мен, аз виждам всичко чрез него, аз правя всичко чрез него, той върши всичко, без аз да се намеся.
— Все едно, че не съществуваш — поде мъдрецът от Сириус. — А ти, приятелю — каза той на един философ от школата на Лайбниц, който беше също там, — какво е твоята душа?
— Тя е стрелка — отвърна философът, — която показва часа, докато моето тяло отмерва със звън часовете или, ако предпочитате, тя отбелязва със звън часовете, докато моето тяло показва часа, или пък моята душа е огледало на Вселената, докато моето тяло е рамката на това огледало. Всичко това е напълно ясно.