Едно поддръжниче на Лок стоеше съвсем наблизо и когато се обърнаха към него:
— Не зная — отвърна то — как мисля, но знам, че винаги съм мислил въз основа на сетивата си. Че има нематериални и разумни същества, в това не се съмнявам, но че е невъзможно за Бога да придаде мисъл на материята, много се съмнявам в това. Почитам вечната сила и не ми прилича да я ограничавам. Не твърдя нищо, задоволявам се да вярвам, че има повече възможни неща, отколкото си мислим.
Животното от Сириус се усмихна, то не намери, че този философ е най-малко мъдрият; джуджето от Сатурн щеше да разцелува привърженика на Лок, ако не беше крайното несъответствие между размерите им. Но за нещастие там имаше и едно животинче с четвъртита шапка, което пресече словоизлиянията на всички философски животинки. То рече, че знаело цялата тайна, че тя се намирала в Summa theologiae8 на свети Тома, и след това, като изгледа отгоре надолу двамата небесни обитатели, заяви, че те самите, техните светове, слънца, звезди, всичко е било създадено единствено за човека. При тази реч нашите двама пътешественици се облегнаха един на друг, задъхвайки се от онзи неудържим смях, който според Омир е привилегия само на боговете. Раменете и коремите им подскачаха и при тези конвулсии корабът, който Микромегас бе сложил на нокътя си, падна в джоба на гащите на сатурнянина. Двамата добряци го търсиха дълго. Най-после намериха екипажа и го оправиха доста умело. Жителят на Сириус смъмри малките червейчета, говори им още, много добродушно, макар и да беше огорчен в дъното на сърцето си, като виждаше, че безкрайно малките са безкрайно горделиви. Обеща да им напише една хубава книга по философия със съвършено ситни букви, в която те ще видят смисъла на нещата. И действително, преди да си замине, той им даде този том. Занесоха го в Академията на науките в Париж, но когато секретарят на Академията го отвори, той видя само бели листа: „А — си каза той, — подозирах, че такава книга ще ни даде.“