— Но… Безценни.
— Казах!
И Миларепа го направи. Когато беше разрушил всичко, той остави камъните и пръстта, откъдето ги беше взел, и се просна пред Марпа.
— Велики Лама, разкайвам се. Поучи ме.
— Издигни ми полукръгла кула.
Без да възрази, Миларепа се захвана за работа. Поне този път знаеше къде да търси камъни и пръст.
И Миларепа продължи нощем да проси прехраната си, а денем започна да събира и да дяла камъни, да копае основи, начерта, построи и издигна… ръцете и гърбът му кървяха от усилието, но кулата ставаше все по-висока. Когато кулата беше почти завършена, Марпа дойде да го види.
— Какво правиш?
— Твоята полукръгла кула, велики Лама, тази, която ти поиска от мен.
— Аз? Да съм поискал такова абсурдно нещо? Веднага да разрушиш тази брадавица и да върнеш камъните и пръстта, откъдето си ги взел.
— Но… Безценни.
— Казах!
На Миларепа му се доплака, но ръцете и гърбът му, изранени от гранитните блокове, започнаха да леят кръв вместо сълзи. Но той пак се захвана и върна камъните и пръстта, откъдето ги беше взел.
На другата сутрин Марпа влезе в килията му и го погледна с блага усмивка.
— Размислих, Миларепа. Построй ми триъгълна кула.
— Сигурен ли сте, велики Лама?
Великият Лама започна да се чеше, сякаш Миларепа беше бълха или дървеница, нещо незначително и въпреки това нетърпимо.
— Имам ли навика да говоря врели-некипели?
И Миларепа продължи нощем да проси прехраната си, а денем започна да събира и да дяла камъни, да копае основи, начерта, построи и издигна… ръцете и гърбът му кървяха от усилието, но кулата ставаше все по-висока. Тялото му се беше превърнало в една голяма рана.
Понякога, щом паднеше нощта, съпругата на Лама идваше тайничко и му носеше мазила за раните и паничка супа.
Когато Миларепа завърши триъгълната кула, той отиде при великия Лама и с радост му съобщи новината.
— Велики Лама, завърших твоята триъгълна кула. Поучи ме.
— Ама че абсурд? Разруши тази непотребна постройка. И върни камъните и пръстта, откъдето си ги взел.
— Но… Безценни…
— Казах!
Великият Лама дори не повдигна виолетовите си клепки, за да погледне Миларепа.
— Изморяваш ме, Миларепа, само да знаеше колко ме изморяваш… Нищо ли не разбираш?
— Не, велики Лама, нищо не разбирам. Виждам само, че сте готов да помогнете на кого ли не, да дадете формулата на щастието и на най-дребното бълхаво улично куче, което дойде при вас, само не и на мен.
При думата „бълхаво“ великият Лама отново започна да се чеше.
— Пиян ли си?
Той отвори очи и се втренчи в Миларепа. И веднага дясната му ръка бясно зачеса лявото бедро.
— Съчувствам ти. Построй ми островърха бяла девететажна кула. Тя никога няма да бъде разрушена. Когато я завършиш, ще ти дам тайната.
И Миларепа продължи нощем да проси прехраната си, а денем започна да събира и да дяла камъни, да копае основи, начерта, построи и издигна… ръцете и гърбът му кървяха от усилието, но кулата ставаше все по-висока. Той си мислеше, че това обещание на Лама съдържа повече обещания от предишните.
Когато най-сетне след няколко месеца вдигна островърхата девететажна кула, той дойде и потърси награда за своите усилия.
Лама се нахвърли върху него, оскуба му косите, нашамароса го и го заблъска в стените. Преди да успее да реагира, Миларепа се озова проснат на земята, окървавен и насинен, а над него един мъж дебнеше всеки признак на живот по клепачите му, за да го удари отново.
— Ти си глупак, Миларепа, най-големият тъпак, който някога е стигал до този манастир! Нищичко ли не разбираш? Наистина ли си мислиш, че всичко може да се купи с глупавата сила на твоите мишци? И наистина ли вярваш, че някаква си кула, била тя кръгла, четвъртита, полукръгла, осмоъгълна или девететажна, може да те поведе по пътищата на мъдростта? Ами че твоята глава е по-твърда и от крайпътен камък!
А после гневът отново го облада и той пак го заблъска. Наложи се монасите да се намесят, за да спасят Миларепа от ударите на великия Лама.
През нощта съпругата на Марпа дойде и се зае да го лекува.
— Странно — рече тя. — Защо той отказва формулите на теб и само на теб? Не знам. А пък на мен казва, че ти си любимото му чедо… Може би иска да му правиш дарове, както би направил всеки? Ще ти дам някои мои неща. Буца масло, малко медно котле и най-вече онзи изумруд, за който ми казаха, че е много скъп.