– Често ли имате урагани тук?
– От време на време. Обикновено ни подминават, иначе островът вече щеше да е изчезнал. Не е нужно да се притесняваш.
– Аз не съм притеснена.
Изведнъж чуха малко по-силен смях и извърнаха глави към дамата от стая 32, която изглеждаше развеселена от нещо, което съпругът ѝ бе разказал.
– Кои са тези?
– Доктор Форбс и жена му. Американци от Остин, Тексас.
Елла Кармайкъл произнесе думата американци с известна ненавист.
– Знам, че са американци. Какво правят тук? Той лекар ли е?
– Не, не такъв лекар. Тук е от името на фондация „Санта Мария“.
– Каква е тази фондация?
– Поемат обучението на надарени деца. Той е добър човек. Води преговори с Министерството на образованието за построяването на ново основно училище в Сейнт Джордж.
– Той е добър човек, който бие жена си.
Елла Кармайкъл замълча и погледна остро Лисбет Саландер, след което отиде до другия край на плота, за да сервира чаша „Кариб“ на един от местните клиенти.
Лисбет остана в бара десет минути, забила нос в „Измерения на математиката“. Още след навлизането си в пубертета бе разбрала, че притежава фотографска памет, благодарение на която ярко се открояваше сред съучениците си. Но никога не разкри тази си способност пред някого, освен в момент на слабост пред Микаел Блумквист. Вече знаеше текста на книгата наизуст и я мъкнеше със себе си само защото тя представляваше един вид връзка с теоремата на Ферма. Бе се превърнала в нещо като талисман.
Тази вечер обаче Лисбет не можеше да фокусира мислите си нито върху Ферма, нито върху теоремата му. Вместо това си спомни как д-р Форбс бе седял неподвижен в ресторанта, втренчил поглед в една точка във водата на залива.
Не можеше да обясни защо имаше усещането, че нещо не е наред.
Накрая затвори книгата и се върна обратно в стаята си, където включи своя „Пауърбук“. И дума не можеше да става за сърфиране из мрежата. В хотела нямаше интернет. Тя обаче разполагаше с вграден модем, който можеше да включи към мобилния си телефон „Панасоник“ и с негова помощ да изпраща и да получава съобщения. Написа набързо писмо до plague_xyz_666@hotmail.com.
Нямам интернет. Трябва ми информация за някой си д-р Форбс от фондация „Санта Мария“ и за съпругата му. Живеят в Остин, Тексас. Ще платя 500 долара на този, който направи проучването. WASP
Прикрепи официалния си PGP ключ[6], криптира електронното писмо с ключа на Plague и натисна бутона за изпращане. След това погледна часовника и видя, че бе малко след седем и половина вечерта. Изключи компютъра си, излезе от стаята, заключи вратата след себе си, стигна до пътя за Сейнт Джордж четиристотин метра по-надолу по плажа, пресече го и почука на вратата на една колиба зад „Коконът“. Джордж Бланд бе шестнайсетгодишен ученик, който възнамеряваше да стане лекар или адвокат, или дори астронавт. Имаше почти същото телосложение и ръст като Лисбет Саландер.
Лисбет бе срещнала Джордж Бланд на плажа през първата седмица от престоя си в Гренада, ден след като се премести в хотела над Гранд Ансе Бийч. Разхождаше се край морето, реши да седне на сянка под няколко палми и се загледа в децата, които играеха футбол малко по-надолу до водата. След това отвори „Измеренията“ и потъна в четене, докато момчето не дойде и не седна само на няколко метра пред нея. Май изобщо не я бе забелязало. Лисбет го разгледа скришом. Слабо, тъмно момче със сандали, черни панталони и бяла риза.
Точно като нея и той бе отворил книга и четеше задълбочено. И неговата книга, също като тази на Лисбет, беше от областта на математиката – „Основи на математиката 4“. Четеше съсредоточено и в един момент започна да пише нещо в някакъв учебник. Забеляза Лисбет чак след около пет минути, когато тя се прокашля. Сепна се, извини се за създаденото безпокойство и понечи да си тръгне, когато тя го попита дали става въпрос за сложни числа.
Алгебра. След две минути Лисбет бе открила фундаментална грешка в неговото изчисление. След трийсет минути бяха готови с домашната му работа. След един час бяха минали цялата следваща глава от учебника и тя педагогично му бе обяснила тънкостите на аритметичните действия. Момчето я наблюдаваше с благоговение и респект. След два часа вече бе успяло да ѝ разкаже, че майка му живее в Торонто, Канада, баща му – в Гренвил, от другата страна на острова, а той самият обитава една колиба малко по-нагоре на плажа. Бил най-малкият от четири деца и имал три по-големи сестри.
Лисбет Саландер намираше компанията му за странно отпускаща. Цялата ситуация бе необичайна. Тя рядко, да не кажем почти никога не завързваше разговор с други хора само за да си побъбри. Не че беше срамежлива. Просто смяташе, че разговорът има чисто практически цели, помага ѝ например да разбере как да стигне до аптеката или колко струва стаята в хотела. И професионални цели – докато работеше за Драган Армански в „Милтън Секюрити“, без проблем можеше да води каквито и да било разговори с цел да изкопчи информация.