„Мили боже, и друг път ли е била тук, докато съм спял?“
Не можеше да прецени дали блъфира. Прокашля се и отвори уста. Тя обаче му направи знак да мълчи.
– Събудих те по една-единствена причина. Скоро ще замина за дълго време. Ти ще продължиш да пишеш отчетите си за моето благосъстояние всеки месец, но вместо да изпращаш копие на домашния ми адрес, ще го правиш по електронната ми поща в хотмейл.
Извади един прегънат на две лист от джоба на якето си и го пусна на ръба на леглото.
– Ако Агенцията за контрол на попечителите иска да се свърже с мен или пък ако се случи нещо друго, което изисква присъствието ми тук, ще ми пратиш писмо на този адрес. Разбра ли?
Той кимна.
– Да…
– Мълчи. Не искам да чувам гласа ти.
Той стисна зъби. През изминалото време така и не посмя да се свърже с нея, защото го бе заплашила, че ако го направи, ще изпрати филма на властите. Вместо това месеци наред планираше какво ще ѝ каже, ако тя го потърси. Съзнаваше, че няма какво да представи в своя защита. Можеше единствено да разчита на великодушието ѝ. Ако само му дадеше възможност да говори, щеше да се опита да ѝ обясни, че действията му през онази нощ са се дължали на временно умопомрачение, че съжалява и иска да я компенсира за стореното. Бе готов да пълзи в краката ѝ, само и само да я умилостиви и да я елиминира като заплаха.
– Трябва да говоря – отвърна той нещастно. – Искам да те помоля за прошка…
Тя внимателно изслуша неочакваната му молба. Накрая се наведе към рамката на леглото и го погледна злобно.
– Слушай сега. Ти си нищожество. Никога няма да ти простя. Но ако се държиш прилично, ще те оставя на мира в деня, в който институциите решат, че вече нямам нужда от попечител.
Тя изчака, докато той сведе поглед. „Принуждава ме да пълзя в краката ѝ.“
– Казаното от мен преди година още е в сила. Ако се провалиш, ще разпространя официално филма. Ако се опиташ да се свържеш с мен по начин, който не съм ти позволила, пак ще го сторя. Ако загина при нещастен случай, филмът пак ще стигне до обществеността. Ако отново ме докоснеш, ще те убия.
Той ѝ вярваше. Нямаше място за съмнения и преговори.
– Има още нещо. След деня, в който ти върна свободата, можеш да правиш, каквото поискаш. Но дотогава само да си посмял да стъпиш отново в онази клиника в Марсилия. Ако отидеш там и се подложиш на каквито и да било процедури, ще те татуирам отново. Следващия път обаче на челото.
„По дяволите. Как е разбрала…“
В следващия миг бе изчезнала. Той чу леко щракване откъм външната врата, когато тя превъртя ключа. Чувстваше се така, сякаш бе посетен от дух.
Именно в този миг бе започнал да мрази Лисбет Саландер с пареща ненавист, която изгаряше съзнанието му като нажежена до червено стомана и го изпълваше с диво желание да я унищожи. Представяше си смъртта ѝ.
Представяше си я как пада на колене пред него и го моли за милост. Той обаче щеше да е неумолим. Мечтаеше да я стисне за врата и да я души, докато не започне съвсем да се задъхва. Искаше да изтръгне очите ѝ от кухините им и сърцето от тялото ѝ. Искаше да я заличи от лицето на земята.
Но колкото и да беше парадоксално, именно в този миг усети, че сковалото го вцепенение го напуска, и успя да възвърне душевното си равновесие. Все още бе обсебен от Лисбет Саландер и посвещаваше всяка будна минута на съществуването ѝ. Същевременно обаче откри, че отново може да мисли рационално. Ако искаше да я унищожи, трябваше да възвърне контрола върху интелекта си. Вече имаше нова цел.
Това се случи в деня, когато спря да си представя смъртта ѝ и започна да я планира.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ МИНА на по-малко от два метра зад гърба на адвокат Нилс Бюрман, докато в кафене „Хедон“ се опитваше да стигне с две чаши вряло кафе лате до главната редакторка Ерика Бергер. Нито той, нито Ерика бяха чували за адвокат Нилс Бюрман и съответно не го забелязаха.
Ерика сбърчи нос и бутна настрани един пепелник, за да направи място за чашите. Микаел свали якето си и го закачи на облегалката на стола, дръпна пепелника към себе си и запали цигара. Ерика мразеше цигарен дим и го наблюдаваше с измъчен поглед. Той извинително издиша дима далеч от нея.
– Мислех, че си ги отказал.
– Да кажем, че навикът ми се върна за кратко.
– Ще спра да правя секс с мъже, които миришат на цигарен дим – рече тя и се усмихна ослепително.
– No problem. Навън има други дами, които не са толкова взискателни – отвърна Микаел и на свой ред се усмихна.
Ерика Бергер извърна очи.
– Какъв е проблемът? Трябва да се срещна с Чарли след двайсет минути. Ще ходим на театър.