НИЛС БЮРМАН ЗАПОМНИ името на Драган Армански. От всички хора в живота на Лисбет Саландер май само тези двама души бяха в известен смисъл нейни приятели и очевидно и двамата гледаха на нея като на свое протеже. Сега Палмгрен бе извън играта. Единствено Армански можеше да представлява потенциална заплаха. Бюрман реши да стои далеч от Армански и да не се свързва с него.
Двата тефтера хвърлиха светлина върху много неща. Бюрман внезапно осъзна защо Лисбет Саландер знаеше толкова много за него. Въпреки това обаче все още не можеше да проумее как е разбрала, въпреки цялата му дискретност, че е посещавал клиника за пластична хирургия във Франция. И все пак голяма част от мистиката, която я обгръщаше, бе изчезнала. Професията ѝ бе да се рови в личния живот на другите. Бюрман стана много по-внимателен със собственото си разследване и осъзна, че апартаментът му е изключително неподходящо място за съхранение на документацията за Лисбет Саландер, тъй като тя имаше ключ от него. Събра всичко в кашон и го закара в лятната си къща край Сталархолмен, където прекарваше все по-голяма част от посветеното си на самотни размишления време.
Колкото повече четеше за Лисбет Саландер, толкова повече се убеждаваше, че тя е патологичен случай. Потреперваше, като си спомнеше, че го бе закопчала с белезници в собственото му легло. Знаеше, че зависи изцяло от добрата ѝ воля, и не се съмняваше, че ще изпълни заплахата си и ще го убие, ако я провокира.
Нямаше никакви задръжки. Беше една болна, опасна, проклета луда. Тиктакаща бомба със закъснител. Курва.
В ДНЕВНИЦИТЕ НА ХОЛГЕР ПАЛМГРЕН откри и последния ключ към загадката. На няколко пъти в личните си записки Палмгрен бе записвал разговорите си с Лисбет Саландер. „Ненормален старец.“ В два от случаите коментираше думите: „Тогава се случи Голямото зло“. Това явно бе казано от Лисбет Саландер, но не бе ясно за какво се отнасяше.
Бюрман записа удивено думите „Голямото зло“. Годините в приемен дом? Някое конкретно нападение? Изчерпателната документация, която вече бе успял да събере, би трябвало да съдържа всички факти.
Отвори картона ѝ от психиатричния преглед, извършен след навършването ѝ на пълнолетие, и го прочете внимателно за пети или шести път. В този миг осъзна, че в познанията му за живота на Лисбет Саландер има празнина.
Разполагаше с извлечения от дневниците от началното ѝ училище, с документ, който удостоверяваше, че майката на Лисбет Саландер не е била в състояние да се грижи за нея, с отчети от различни приемни домове, където бе живяла през юношеските си години, притежаваше и заключението от психиатричния преглед, на който е била подложена след навършване на осемнайсет години.
Нещо бе отключило лудостта ѝ, когато е била на дванайсет.
В биографията ѝ имаше и други празнини.
За свое най-голямо удивление Бюрман откри, че Лисбет Саландер е имала сестра близначка, за която не се споменаваше никъде в предоставените му материали. „Мили Боже, те са две.“ Не успя обаче да намери информация за това какво се бе случило с другото момиче.
Бащата бе неизвестен и липсваше обяснение защо майка ѝ не е можела да се грижи за нея. По-рано Бюрман предполагаше, че Лисбет Саландер се е разболяла и именно това е сложило началото на поредицата от посещения в детската психиатрична клиника. Сега обаче разбра, че нещо се бе случило с нея, когато е била на дванайсет-тринайсетгодишна възраст. „Голямото зло“. Някаква травма. Само че никъде не ставаше ясно какво е това „голямо зло“.
Накрая откри в картона от психиатричния ѝ преглед препратка към липсващо приложение – номер на полицейско разследване с дата 12.03.1991 г. Номерът бе написан на ръка в полето на копието, което Бюрман изрови от забравените архиви на социалните служби. Ала когато се опита да вземе разследването, удари на камък. То бе засекретено в съответствие с правомощията на кралската институция. Можеше да обжалва пред правителството.
Нилс Бюрман бе озадачен. Фактът, че полицейско разследване, свързано с едно дванайсетгодишно момиче, е засекретено, не будеше изненада сам по себе си. Това бе нормално от гледна точка на правото на защитени лични данни. Като попечител на Лисбет Саландер обаче той можеше да изисква всеки свързан с нея документ. Не можеше да разбере защо едно полицейско разследване е с такава висока степен на секретност, че трябва да изпрати молба до правителството, за да получи достъп до него.