Първо майка ѝ, а сега и Мириам Ву. Лисбет вероятно не бе на себе си от омраза.
Бяха я провокирали жестоко.
И беше тръгнала на лов.
ПО ОБЯД Драган Армански получи телефонно обаждане от санаториума в Ерща. Отдавна очакваше Холгер Палмгрен да се свърже с него. Не го бе търсил. Страхуваше се, че ще му се наложи да го уведоми, че Лисбет Саландер е виновна. Сега поне можеше да му каже, че съществуват основателни съмнения във вината ѝ.
– Докъде си стигнал? – попита Палмгрен без задължителните любезности.
– С какво? – попита Армански.
– С разследването ти за Саландер.
– Какво те кара да мислиш, че правя такова?
– Не ми губи времето.
Армански въздъхна.
– Прав си – рече той.
– Искам да те видя – каза му Палмгрен.
– Добре. Мога да дойда през уикенда.
– Не ме устройва. Искам да дойдеш довечера. Имаме много за обсъждане.
МИКАЕЛ СИ СВАРИ кафе и си направи сандвичи в кухнята на Лисбет. Таеше слаба надежда, че внезапно ще я чуе да пъха ключа във вратата си, макар и да знаеше, че това няма да се случи. Празният твърд диск на лаптопа ѝ говореше, че завинаги е напуснала скривалището си. Бе открил адреса ѝ твърде късно.
В два и половина следобед все още седеше зад бюрото на Лисбет Саландер. Бе прочел мнимото разследване на Бьорк три пъти. Беше структурирано като доклад до неназован началник. Съдържаше проста препоръка. Намерете един послушен психиатър, който да вкара Саландер в детска психиатрична клиника за няколко години напред. Момичето при всички случаи не е наред, което си личи и от поведението ѝ.
Микаел възнамеряваше да се заеме сериозно с Бьорк и Телебориан в най-скоро време. Чакаше този миг с нетърпение. Мобилният му телефон иззвъня и го откъсна от мислите му.
– Здравей отново. Малин е. Мисля, че открих нещо.
– Какво?
– Роналд Ниедерман не е регистриран в Швеция. Името му не присъства нито в телефонния указател, нито в данъчния регистър, нито в автомобилния регистър, нито където и да било.
– Ясно.
– Слушай сега. През 1998 г. в патентното ведомство е регистрирано акционерно дружество. Името му е „КАБ Импорт АБ“, а за адрес е посочен номер на пощенска кутия в Гьотеборг. Дружеството се занимава с внос на електротехника. Председателят на управителния съвет се казва Карл Аксел Будин, оттам и КАБ, роден през 1941 г.
– Нищо не ми говори.
– Нито пък на мен. В управителния съвет участва още един ревизор, член на бордовете на около две дузини предприятия, на които прави годишните отчети. Изглежда, че се занимава основно с данъчните декларации на малки компании. Въпросното дружество обаче май не е извършвало активна търговска дейност след откриването си.
– Така.
– Третият член на управителния съвет е лице на име Р. Ниедерман. Вписана е датата му на раждане, но няма шведски регистрационен номер. Роден е на 18 януари 1970 г. и е записан като търговски представител за германския пазар.
– Браво, Малин. Посочен ли е друг адрес освен номерът на пощенската кутия?
– Не, но успях да открия Карл Аксел Будин. Регистриран е в Западна Швеция, а постоянният му адрес е пощенска кутия 612 в Гусеберя. Проверих го. Изглежда, е ферма в близост до Нусебру, на североизток от Гьотеборг.
– Какво знаем за него?
– Преди две години е декларирал доходи в размер на 260 хил. крони. Приятелят ни в полицията каза, че няма криминално досие. Притежава лиценз за спортна пушка за лов на лосове и сачмена пушка. Има две коли, форд и сааб. И двете са стари. Не е в списъка на длъжниците на Агенцията по вземанията. Неженен е и се води земеделец.
– Анонимен мъж, който не е имал вземане-даване с правосъдието.
Микаел се замисли за няколко секунди. Трябваше да направи избор.
– Има още нещо. Драган Армански от „Милтън Секюрити“ те търси няколко пъти през деня.
– Добре. Благодаря ти, Малин. Ще ти се обадя по-късно.
– Микаел… Наред ли е всичко?
– Не, не е наред. Ще ти се обадя.
Знаеше, че прави грешка. Като примерен гражданин на обществото трябваше да вдигне телефона и да позвъни на Бублански. Но ако го стореше, трябваше или да му разкаже истината за Лисбет Саландер, или да се окаже в заплетена ситуация, при която щеше да му се наложи да спести част от истината. Но не това бе проблемът.
Лисбет Саландер беше по петите на Ниедерман и Залаченко. Микаел не знаеше докъде е стигнала, но ако той и Малин бяха успели да открият пощенска кутия 612 в Гусеберя, то и Лисбет Саландер щеше да го направи. Следователно имаше голяма вероятност да пътува натам. Това би била следващата логична стъпка.
Ако Микаел се обадеше в полицията и им разкриеше скривалището на Ниедерман, щеше да е принуден да ги осведоми, че и Лисбет Саландер вероятно се е запътила натам. Бе издирвана за три убийства и за стрелбата в Сталархолмен. Това означаваше, че щяха да изпратят тактически групи или сборен екип да я арестува.