Лисбет прегледа съсредоточено отчета за финансовото състояние на Форбс. Той имаше годишен доход от 60 000 долара, което бе доста добра заплата, ала същевременно не притежаваше никакви лични активи. Икономическата стабилност на семейството се крепеше на Джералдин Форбс, чийто баща беше починал през 2002 г. Дъщеря му бе единствена наследница на състояние, равняващо се на около 40 милиона долара. Двойката нямаше деца.
От всичко това следваше, че Ричард Форбс е зависим от съпругата си. Лисбет сбърчи вежди. Това му даваше още по-малко основания да малтретира жена си.
Лисбет влезе в интернет и изпрати кратко криптирано съобщение до Билбо, в което му благодари за информацията. След това прехвърли 500 долара по сметката, която ѝ бе изпратил.
Излезе на балкона и се облегна на парапета. Слънцето точно бе започнало да залязва. Короните на палмите, които растяха край оградата, разделяща хотела от плажа, се люлееха под напора на усилващия се вятър. Матилда бе съвсем близо до Гренада. Лисбет послуша съвета на Елла Кармайкъл и опакова в един найлонов сак компютъра си, „Измерения на математиката“, някои лични принадлежности, комплект чисти дрехи. Сложи сака на пода до леглото, след това слезе до бара и си поръча за вечеря риба и бутилка „Кариб“.
Единственото, което привлече интереса ѝ, бе д-р Форбс, който сега носеше маратонки, светла тениска и шорти и любопитно разпитваше Елла Кармайкъл за Матилда. Не изглеждаше особено притеснен. Носеше златна верижка с кръст на врата, изглеждаше бодър и дори привлекателен.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР бе напълно изтощена след досадното обикаляне из Сейнт Джордж. След вечеря си направи кратка разходка, но вятърът духаше доста силно и температурата бе паднала осезаемо. Затова се прибра в стаята си и се пъхна в леглото още в девет часа. Вятърът виеше зад прозореца. Възнамеряваше да почете малко, но почти веднага заспа.
Събуди се внезапно от страшен гръм. Хвърли бърз поглед към ръчния си часовник. Бе единайсет и петнайсет вечерта. Стана, олюлявайки се, от леглото и отвори балконската врата. Вятърът я блъсна и я накара да отстъпи крачка назад. Опря се на рамката на вратата, излезе внимателно на балкона и се огледа.
Няколко от висящите край басейна лампи летяха напред-назад, така че градината приличаше на жив театър от сенки. Лисбет видя, че доста от гостите на хотела се бяха събудили, бяха се скупчили край портата в оградата и гледаха втренчено към плажа. Други стояха близо до бара. Лисбет погледна на север и видя светлините на Сейнт Джордж. Небето бе покрито с облаци, но все още не валеше. Не можеше да различи морето в мрака, но вълните бучаха много по-силно от обикновено. Температурите паднаха още повече. За първи път от пристигането си на Карибските острови усети, че трепери от студ.
Докато стоеше на балкона, някой започна да чука силно на вратата ѝ. Лисбет уви един чаршаф около тялото си и отвори. Фреди Макбейн стаеше на прага със сериозно изражение на лицето.
– Извинявай, че те безпокоя, но явно се задава буря.
– Матилда.
– Да, Матилда – потвърди той. – По-рано тази вечер вилня край Тобаго и получихме информация, че е нанесла огромни щети.
Лисбет си припомни познанията си по география и метеорология.
Тринидад и Тобаго се намираха на около двеста километра югоизточно от Гренада. Една тропическа буря можеше без проблем да се разрази над площ с радиус от сто километра, а центърът ѝ се местеше с трийсет-четирийсет километра в час. Това означаваше, че Матилда буквално чука на вратата на Гренада. Всичко зависеше от посоката, в която щеше да поеме.
– Все още няма пряка опасност – продължи Макбейн. – Но ние предпочитаме да заложим на сигурното. Най-добре е да опаковаш ценните си вещи и да слезеш на рецепцията. Там можеш да получиш кафе и сандвич за сметка на хотела.
Лисбет последва съвета му. Изми лицето си, за да се разсъни, обу си дънки, сложи си ботуши и памучна риза и метна найлоновата торба през рамо. Преди да напусне стаята обаче, отвори вратата на банята и запали осветлението. Зеленият гущер не се виждаше никъде. Сигурно се бе сврял в някоя пукнатина. Умно момче.
Лисбет седна на обичайното си място в бара и се загледа в Елла Кармайкъл, която наблюдаваше как персоналът ѝ пълни термоси с топли напитки. След малко тя дойде до ъгъла на Лисбет.
– Здравей. Изглеждаш доста сънена.
– Бях заспала. Какво следва оттук нататък?
– За момента изчакваме. В морето бушува страшна буря, а и получихме предупреждение за приближаващия от Тринидад ураган. Ако времето се влоши още повече и Матилда дойде насам, ще слезем в мазето. Искаш ли да помогнеш?
– Какво трябва да се направи?