Лисбет си представи Мириам Ву и Роналд Ниедерман в склада в Нюкварн. Залаченко изтълкува изражението на лицето ѝ погрешно.
– Не се притеснявай. Нямаме намерение да те разчленяваме.
Погледна я.
– Бюрман наистина ли те изнасили?
Тя не му отговори.
– По дяволите, каква проява на лош вкус. Прочетох във вестника, че си скапана лесбийка. Не се учудвам. Разбирам, че никой мъж не би те поискал.
Лисбет продължаваше да мълчи.
– Може би трябва да помоля Ниедерман да те изчука. Изглежда, имаш нужда от това.
Той се замисли по въпроса.
– Макар че Ниедерман не прави секс с жени. Не че е гей, просто не прави секс.
– Тогава може би ти трябва да ме изчукаш – провокира го Лисбет.
„Приближи се. Направи грешка.“
– Не, няма начин. Би било твърде перверзно.
Поседяха мълчаливо известно време.
– Какво чакаме? – попита Лисбет.
– Сътрудникът ми скоро ще се върне. Само ще премести колата ти и ще свърши една дребна работа. Къде е сестра ти?
Лисбет вдигна рамене.
– Отговори ми.
– Не знам и честно казано, пет пари не давам.
Той отново се изсмя.
– Сестринска обич, а? От двете ви само Камила имаше нещо в главата. Ти беше безполезен боклук.
Лисбет не отговори.
– Трябва обаче да призная, че е приятно да те видя толкова отблизо отново.
– Залаченко – рече тя. – Скучен боклук. Ниедерман ли застреля Бюрман?
– Естествено. Роналд Ниедерман е съвършеният войник. Не само се подчинява на заповеди, а и сам поема инициативата, когато се налага.
– Откъде го изкопа?
Залаченко наблюдаваше дъщеря си със странно изражение на лицето. Понечи да каже нещо, но се разколеба и замълча. Хвърли поглед към външната врата и внезапно се усмихна на Лисбет.
– Не си ли го разбрала все още? – попита той. – Според Бюрман страшно те бива в проучванията.
След тези думи Залаченко се разхили.
– Започнахме да общуваме в Испания в началото на деветдесетте. Докато се възстановявах от малката ти бомба. Бе на двайсет и две и се превърна в мои ръце и крака. Не ми е подчинен… партньори сме. Бизнесът ни процъфтява.
– Трафик на секс робини.
Той сви рамене.
– Може да се каже, че бизнесът ни е разностранен и работим с множество стоки и услуги. Мотото ни е да не се показваме. Наистина ли не си разбрала кой е Роналд Ниедерман?
Лисбет седеше мълчаливо. Не разбираше какво иска да ѝ каже.
– Той ти е брат – каза Залаченко.
– Не – промълви Лисбет потресена.
Залаченко отново се разсмя. Цевта на пистолета обаче все още бе заплашително насочена към нея.
– Или по-точно твой полубрат – поясни Залаченко. – Резултат от едно забавление, на което се отдадох по време на мисия в Германия през 1970-та.
– Превърнал си сина си в убиец.
– О, не. Просто му помогнах да развие потенциала си. Притежаваше умението да убива много преди да се заема с обучението му. Ще ръководи семейния бизнес дълго след като няма да ме има.
– Знае ли, че сме брат и сестра?
– Естествено. Но ако мислиш, че ще можеш да разчиташ на роднинската ви връзка, дълбоко грешиш. Аз съм неговото семейство. Ти си просто прашинка на хоризонта. Трябва да спомена, че не е единственият ти роднина. Имаш поне още четирима братя и три сестри в различни страни. Един от останалите ти братя е пълен идиот, но има и един с потенциал. Той движи клона на фирмата в Талин. Роналд обаче е единственото ми дете, което носи гените на Залаченко.
– Предполагам, че сестрите ми нямат място в семейния бизнес.
Залаченко изглеждаше озадачен.
– Залаченко, ти си просто един обикновен боклук, който мрази жените. Защо убихте Бюрман?
– Бюрман беше идиот. Не можеше да повярва, когато откри, че си ми дъщеря. Той все пак бе един от малкото хора в тази страна, който знаеше за произхода ми. Трябва да призная, че се притесних, когато внезапно се свърза с мен, но после нещата се разрешиха по най-добрия възможен начин. Той умря, а подозренията паднаха върху теб.
– Но защо го убихте? – попита Лисбет.
– Всъщност не беше планирано. Бях се подготвил за дълги години на сътрудничество с него. Винаги е добре да имаш връзка в Сепо. Дори връзката да е идиот. Само че онзи журналист от Еншеде по някакъв начин бе открил, че Бюрман е свързан с мен. Обадил му се точно когато Роналд бил в дома му. Бюрман се паникьосал и станал напълно неконтролируем. Роналд бил принуден да вземе решение на мига. Действията му бяха съвсем правилни.
СЪРЦЕТО НА ЛИСБЕТ СЕ СВИ, когато баща ѝ потвърди страховете ѝ. „Даг Свенсон е бил открил връзка.“ Тя бе говорила с Даг и Мия повече от час. Веднага хареса Мия, Даг – не толкова. Твърде много ѝ напомняше за Микаел Блумквист – непоносим оптимист, който смяташе, че може да промени всичко с една книга. Въпреки това честността му ѝ допадна.