– Да вървим тогава – рече Залаченко от вратата.
Ниедерман се наведе и я изправи на крака. Лисбет го погледна в очите.
– И теб ще убия – рече му тя.
– Поне самочувствие не ти липсва – каза ѝ баща ѝ.
Ниедерман ѝ се усмихна нежно, замъкна я до външната врата и я изведе на двора. Държеше я здраво за врата. Пръстите му обхващаха цялата ѝ шия. Поведе я към гората на север от плевнята.
Вървяха бавно, а Ниедерман се спираше от време на време, за да изчака Залаченко. Носеха силни фенери. Когато навлязоха в гората, Ниедерман я пусна. Държеше цевта на пистолета на няколко метра от гърба ѝ.
Изминаха около четиристотин метра по една труднопроходима пътека. Лисбет се спъна на два пъти, но я изправиха на крака.
– Завий тук надясно – нареди ѝ Ниедерман.
След около десетина метра излязоха на една просека. Лисбет забеляза дупката в земята. В светлината от фенера на Ниедерман видя лопата, забита в купчина пръст. Изведнъж разбра какво бе изпратен да свърши Ниедерман. Той я бутна към дупката. Тя се спъна и падна на четири крака, а ръцете ѝ потънаха дълбоко в пръстта. После се изправи и погледна безизразно брат си. Залаченко доста се забави, а Ниедерман го изчака спокойно. През цялото време държеше Лисбет на мушка.
ЗАЛАЧЕНКО БЕ ЗАДЪХАН. Мина почти минута, преди да може да проговори.
– Би трябвало да кажа нещо, но просто няма какво – рече той.
– Няма нищо – каза му Лисбет. – И аз нямам какво да ти кажа.
Тя му се усмихна накриво.
– Да приключваме – рече Залаченко.
– Радвам се, че последното нещо, което ще сторя, е да те натопя – рече Лисбет. – Полицията ще почука на вратата ти още тази нощ.
– Празни приказки. Очаквах, че ще започнеш да блъфираш. Единствената причина, поради която дойде тук, е да ме убиеш. Не си говорила с никого.
Лисбет Саландер се усмихна още по-широко. Изведнъж лицето ѝ придоби злобно изражение.
– Може ли да ти покажа нещо, татко?
Пъхна бавно ръка в левия джоб на панталона си и извади някакъв правоъгълен предмет. Роналд Ниедерман наблюдаваше внимателно всяко нейно движение.
– Всяка произнесена от теб дума през последния час бе излъчена по едно радио в интернет.
Извади ръчния си компютър „Палм Тунгстен Т3“.
Залаченко сбърчи чело.
– Дай да видя – рече той и протегна здравата си ръка.
Лисбет му подхвърли компютъра си. Баща ѝ го хвана във въздуха.
– Глупости – рече Залаченко. – Това е един обикновен „Палм“.
КОГАТО РОНАЛД НИЕДЕРМАН СЕ НАВЕДЕ напред, за да разгледа компютъра ѝ, тя хвърли шепа пясък в очите му. Така го ослепи временно, но той механично произведе един изстрел с пистолета със заглушител. Лисбет бе успяла да се дръпне настрани, така че куршумът изсвистя през празното пространство. Лисбет грабна лопатата и замахна с острата ѝ част към ръката, с която държеше оръжието. Удари го с все сила по кокалчетата и видя как „Зиг Зауер“-ът изписа широка дъга във въздуха и падна далеч от тях сред няколко храсти. Над показалеца на Ниедерман зейна дълбока рана, от която течеше кръв.
„Би трябвало да вие от болка.“
Ниедерман зашари с ранената си ръка по земята пред себе си, докато отчаяно търкаше очи с другата. Единственият начин да спечели в тази битка бе да му причини някакво сериозно нараняване. Нямаше абсолютно никакъв шанс, ако се стигнеше до ръкопашен бой. Трябваха ѝ пет секунди, за да успее да избяга в гората. Засили се и хвърли лопатата през рамо. Опита се така да извърти дръжката, че лопатата да падне с острата част надолу, но позицията на тялото ѝ не го позволяваше. Лопатата се стовари върху лицето на Ниедерман с широката част.
Ниедерман изръмжа, когато носът му се счупи за втори път в рамките на няколко дни. Все още нищо не виждаше заради пясъка, но замахна с дясната си ръка и успя да отблъсне Саландер. Тя залитна назад и се препъна в един корен. За няколко секунди остана на земята, но след това бързо се изправи на крака. За момента Ниедерман бе обезоръжен.
„Ще се справя.“
Направи две крачки към храсталака, когато с крайчеца на окото си забеляза как Александър Залаченко вдигна ръка.
„Дъртакът също има пистолет.“
Тази мисъл я шибна като камшик.
Тръгна в друга посока в мига, в който баща ѝ изстреля първия куршум. Улучи я от външната страна на бедрото и наруши равновесието ѝ.
Не почувства болка.
Вторият куршум я улучи в гърба и заседна в лявата ѝ лопатка. През тялото ѝ премина остра парализираща болка.
Лисбет падна на колене. В продължение на няколко секунди бе напълно неспособна да се движи. Знаеше, че Залаченко стои на около шест метра зад нея. С последни сили се изправи на крака и олюлявайки се, тръгна към гъстите храсти.