БЕ МАЛКО СЛЕД ДЕСЕТ ЧАСА, когато лисугерът отново премина покрай гроба на Лисбет Саландер, на път към хралупата си. Бе изял една полска мишка и се прибираше доволен, когато изведнъж усети нечие присъствие. Замръзна на място и наостри уши. Мустачетата и нослето му затрепкаха.
Изведнъж пръстите на Лисбет Саландер се показаха от земята като някакво привидение. Ако наоколо имаше човешко същество, то вероятно би реагирало като лисугера, който хукна да бяга.
Отне ѝ още около половин час, преди да успее да се освободи. Нямаше представа как го постигна. Струваше ѝ се странно, че не може да използва лявата си ръка, но механично ровеше в пясъка и пръстта с дясната.
Трябваше ѝ нещо, с което да копае. Отне ѝ известно време, преди да открие подходящ предмет. Пъхна ръка в кухината под тялото си, успя да стигне джоба на якето си и да извади табакерата от Мириам Ву. Отвори я и я използва като лопата. Загребваше пръст и я хвърляше настрани със завъртане на китката. Изведнъж усети, че може да движи и дясното си рамо и успя да го извади над пръстта. Продължи да рови, докато не освободи и главата си. Така и главата, и дясното ѝ рамо вече се намираха над земята. Можеше да започне да се придвижва с извиване нагоре сантиметър по сантиметър, докато и краката ѝ внезапно се оказаха свободни.
Изпълзя от гроба със затворени очи и не спря, докато рамото ѝ не се удари в един дънер. Рязко извърна тяло, подпря се на дървото, избърса пръстта от очите си с външната част на ръката си и най-накрая успя да отвори клепачи. Около нея цареше непрогледен мрак, въздухът бе леден, а тя се потеше. Усещаше тъпа болка в главата, в лявата ръка и бедрото, но реши да не ѝ обръща внимание. Поседя неподвижно десет минути, като си поемаше дълбоко въздух. След това осъзна, че трябва да продължи.
С усилие се изправи на крака. Всичко се въртеше пред очите ѝ.
Веднага ѝ призля, наведе се напред и повърна.
После продължи да върви. Нямаше представа нито в каква посока се движи, нито накъде се е запътила. Едва местеше левия си крак и през равни интервали от време се препъваше и падаше на колене. Всеки път усещаше силна болка в главата.
Не знаеше какво разстояние е изминала, но изведнъж съзря светлина с крайчеца на окото си. Тръгна към нея и се препъна. Едва когато се озова пред бараката в края на двора на Залаченко, си даде сметка, че се е върнала при дома на баща си. Спря и започна да се олюлява на място като пияна.
Фотоклетките бяха разположени на алеята и сечището. Бе дошла от другата посока. Не знаеха, че е тук.
Но не бе в състояние да се бие още веднъж с Ниедерман и Залаченко. Наблюдаваше бялата къща.
Дърво. Огън.
Представи си туба с бензин и кибритена клечка.
Обърна се с усилие към бараката и, олюлявайки се, спря пред врата, залостена с резе. Успя да го повдигне с дясното си рамо. Чу как дървеният прът се блъсна с трясък във вратата и падна на земята. Пристъпи напред в тъмното помещение и се огледа.
В бараката съхраняваха дърва. Нямаше бензин.
АЛЕКСАНДЪР ЗАЛАЧЕНКО ВДИГНА очи, както седеше на кухненската маса, когато чу как се блъсна вратата на бараката. Отмести пердето настрана и се загледа в мрака навън. Минаха няколко минути, преди очите му да свикнат с тъмнината. Вятърът се бе усилил още повече. Според прогнозата за времето се очакваше буреносен уикенд. След това видя, че вратата на бараката е открехната.
По-рано следобед с Ниедерман бяха взели дърва оттам. Предприеха тази ненужна разходка, за да убедят Лисбет Саландер, че е дошла на правилното място, и да я подмамят.
Да не би Ниедерман да е забравил да залости резето? Понякога непохватността му беше феноменална. Погледна към вратата на дневната, където Ниедерман дремеше на дивана. Зачуди се дали да не го събуди, но реши, че е по-добре да го остави да спи. Изправи се от кухненския стол.
ЗА ДА НАМЕРИ БЕНЗИН, Лисбет трябваше да отиде в плевнята, където бяха паркирани колите. Облегна се на един дръвник, дишайки тежко. Трябваше да си почине. Постоя така няколко минути, след което чу влаченето на протезата на Залаченко.
МИКАЕЛ ОБЪРКА ПЪТЯ в мрака при Мелбю, на север от Сулебрун. Вместо да свие към Нусебру, продължи в северна посока и осъзна грешката си едва при Трьошьорна. Спря и направи справка в пътната карта.
Изруга, обърна колата и пое на юг към Нусебру.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ХВАНА забитата на дръвника брадва с дясната си ръка секунда преди Александър Залаченко да влезе в бараката. Бе твърде слаба, за да успее да я вдигне над главата си. Вместо това изписа с нея възходяща дъга във въздуха, като се подпря на здравия си крак и се извъртя в полукръг.