Сейнт Джордж бе разположен на залив под формата на буквата U, наречен Каринидж. Над пристанището се издигаха стръмни хълмове, покрити с жилищни домове, стари колониални постройки и едно укрепление, Форт Рупърт, построено на ръба на стръмна скала.
Сейнт Джордж бе изключително компактно и гъсто застроен град с тесни улици и множество пресечки. Къщите бяха накацали по склоновете на хълма и единственият равнинен участък представляваше игрище, което се използваше едновременно за крикет и за надбягвания. То се намираше в северните покрайнини на града.
Лисбет слезе към пристанището и се разходи до „Макинтайърс електроникс“, разположен на върха на нисък стръмен склон. Продуктите, които се продаваха в Гренада, бяха предимно внос от САЩ или Англия и съответно бяха два пъти по-скъпи, отколкото на други места, но в магазина поне имаше климатик.
Резервните батерии, които бе поръчала за своя преносим компютър „Епъл Пауърбук“ (G4 титануим със 17-инчов монитор) най-накрая бяха пристигнали. В Маями се сдоби с ръчен компютър, палмтоп, със сгъваема клавиатура, на който можеше да проверява електронната си поща. Освен това той спокойно се събираше в найлонова торбичка, така че не ѝ се налагаше да мъкне навсякъде своя „Пауърбук“, макар нищо да не можеше да се сравни със седемнайсетинчовия му екран. Оригиналните батерии на стария ѝ компютър обаче вече бяха напълно изтощени и издържаха само половин час след всяко презареждане. Истинско мъчение, особено ако искаше да поседи по-дълго на терасата до басейна. Освен това електроподаването в Гренада не бе на особено високо ниво. През двете седмици тук вече бе имало две по-продължителни прекъсвания на тока. Лисбет плати с кредитна карта на Wasp Enterprises, прибра батериите в найлоновата торбичка и отново излезе в обедната мараня.
Отби се в Барклис банк и изтегли триста долара в брой, след което слезе до пазара и си купи връзка моркови, шест плода манго и бутилка минерална вода от литър и половина. В резултат на това найлоновата торбичка доста натежа. Когато се върна на пристанището, Лисбет изпитваше и глад, и жажда. В началото мислеше да отиде в „Нътмег“, ала входът на ресторанта бе барикадиран от гости. Затова продължи нататък до по-спокойния „Търтълбек“, който се намираше в най-отдалечения край на пристанището. Седна на верандата и си поръча порция калмари с пържен ориз и бутилка бира от местната марка „Кариб“. Придърпа един забравен брой на вестник „Гласът на Гренада“ и го прегледа за две минути. Единствената статия, която предизвикваше някакъв интерес, представляваше изпълнено с драматизъм предупреждение за евентуалното преминаване на Матилда оттук. Към материала имаше снимка на разрушена къща и текст, който припомняше опустошенията в страната, причинени от последния силен ураган.
Сгъна вестника, отпи глътка бира направо от бутилката и се облегна назад. В този миг видя мъжа от стая 32 да излиза на верандата на бара. Той носеше кафявото си куфарче в едната си ръка и голяма чаша кока-кола в другата. Мъжът плъзна поглед по нея, без да я разпознае, настани се на другия край на верандата и втренчи поглед във водата.
Седеше, обърнат с профил към Лисбет, която го наблюдаваше с интерес. Беше се отнесъл напълно и стоя неподвижно в продължение на седем минути, преди внезапно да вдигне чашата си и да отпие три глътки. След малко Лисбет отвори чантата си и извади от нея „Измерения на математиката“.
ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ Лисбет бе изпитвала влечение към пъзели и загадки. Беше на девет години, когато получи куба на Рубик като подарък от майка си. Кубът подложи логическото ѝ мислене на изпитание за почти цели четирийсет дразнещи минути, преди най-накрая да се досети как да разреши проблема. След това набързо го подреди правилно. Никога не правеше грешки, когато решаваше тестовете за интелигентност във вестниците – обикновено това бяха пет фигури със странна форма и трябваше да реши как би изглеждала шестата от редицата. Отговорът винаги бе очевиден.
В началното училище се научи да събира и изважда. Усвои умножението, делението и геометрията. Без проблем можеше да изчисли стойността на ресторантска сметка или фактура, както и траекторията на артилерийска граната, движеща се с определена скорост и под определен ъгъл. Приемаше всичко това за даденост. Преди да прочете статията в списание „Популярна наука“, нито за секунда не бе намирала математиката за интересна, нито пък смяташе, че таблицата за умножение всъщност е чиста математика. Лисбет я запамети за един следобед в училище и не можеше да разбере защо учителят продължава да им я припомня отново и отново цяла година.