Ирене Несер се качи на полет GD890 до Осло, където взе специалния автобус до централната железопътна гара. Там отиде в тоалетната и сортира дрехите си. Разпредели принадлежностите на Моника Шолс, тоест перуката на черта и марковите дрехи, в три пластмасови торбички, които хвърли в различни контейнери и кошчета за смет до гарата. Златната верижка и обеците бяха дизайнерски украшения, които можеха да бъдат проследени; те заминаха в една канавка.
След известно колебание и безпокойство Ирене Несер реши да запази фалшивия латексов бюст.
След това осъзна, че не разполага с особено много време, изгълта набързо един хамбургер в „Макдоналдс“, като едновременно с това прехвърляше съдържанието от ексклузивната чанта за документи в старата си пътническа чанта. Преди да си тръгне, остави празната чанта за документи под масата. Тя си купи кафе лате в картонена чаша от едно малко магазинче и се затича към нощния влак за Стокхолм. Успя да се качи точно преди да затворят вратите. Бе резервирала едноместно купе.
Заключи вратата и за първи път от две денонощия насам усети, че нивото на адреналин в кръвта ѝ бе спаднало. Тя отвори прозореца на купето и наруши забраната за пушене, като запали цигара. Остана права и отпиваше малки глътки от кафето си, докато влакът напускаше Осло.
Прегледа мислено списъка си, за да е сигурна, че не бе забравила някой дребен детайл. След малко сбърчи чело и пребърка джобовете на якето си. Извади рекламната химикалка на хотел „Цимертал“ и я гледа замислено няколко минути, преди да я изхвърли през открехнатия прозорец.
След петнайсет минути се пъхна в леглото си и почти веднага заспа.
ЕПИЛОГ: ОТЧЕТЕН ДОКЛАД Четвъртък, 27 ноември – вторник, 30 декември
ТЕМАТИЧНАТА ПРИТУРКА НА „МИЛЕНИУМ“, ПОСВЕТЕНА НА Ханс-Ерик Венерстрьом, обхващаше цели четирийсет и шест страници от вестника и избухна като бомба с часовников механизъм през последната седмица на ноември. Под основното заглавие стояха имената на Микаел Блумквист и Ерика Бергер. През първите няколко часа медиите не знаеха как да реагират на новината; заради един подобен текст от предната година Микаел Блумквист бе осъден на затвор за клевета и бе уволнен от „Милениум“. Следователно достоверността на статиите му бе определяна като много ниска. Сега същият вестник се завръщаше със статия от същия журналист, която съдържаше значително по-сериозни обвинения от онези, заради която бе осъден. На моменти съдържанието ѝ бе толкова абсурдно, че противоречеше на здравия разум. Шведските медии изчакваха, изпълнени с недоверие.
Вечерта обаче журналистка от ТВ 4 направи в началото на новините единайсетминутно обобщение на основните пунктове в обвиненията на Блумквист. Ерика Бергер бе обядвала с нея няколко дни по-рано и ѝ бе предоставила ексклузивен пилотен брой.
Подготвеният от ТВ 4 брутален телевизионен профил засенчи новините на Националната телевизия, които отразиха новината едва в емисията в девет часа. По това време дори Шведската телеграфна агенция пусна комюнике с предпазливото заглавие „Осъден журналист обвинява финансист в тежка престъпна дейност“. Текстът представляваше кратък преразказ на телевизионния репортаж, но самият факт, че телеграфната агенция бе публикувала новината, стана повод за трескава работа в консервативния сутрешен вестник[159] и още дузина местни издания, които трябваше да променят първите си страници, преди да се задвижат печатарските преси. До този момент половината вестници бяха взели решение да игнорират твърденията на „Милениум“.
Либералният сутрешен вестник[160] коментира топ новината на „Милениум“ в уводната статия, написана лично от главния редактор в ранния следобед. След това той бе отишъл на вечерен прием, където се намираше по време на излъчването на новините на ТВ 4. Редакционният секретар бе започнал да го търси трескаво, воден от предположението, че в твърденията на Блумквист „можело да има зрънце истина“, което главният редактор бе отхвърлил с превърналата се по-късно в крилата фраза реплика: „Глупости – нашите икономически репортери отдавна щяха да са открили това.“ Следователно уводната статия на главния редактор бе единственият медиен глас в страната, който категорично отричаше твърденията на „Милениум“. Статията съдържаше думи, като „преследване, престъпна помийна журналистика“ и настояваше за „предприемане на мерки срещу подсъдните твърдения по отношение на уважаван гражданин“. Това остана и единственото изказване на главния редактор в развихрилия се дебат.
През нощта всички служители на „Милениум“ бяха на линия в редакцията. Съгласно плана там трябваше да останат единствено Ерика Бергер и новоназначеният редакционен секретар, за да отговарят на евентуални позвънявания. В десет вечерта обаче никой още не си бе тръгнал. Компания им правеха дори четирима бивши служители и около шест от журналистите на свободна практика, които постоянно публикуваха статии във вестника. В полунощ Кристер Малм отвори бутилка шампанско. В този момент един негов стар познат изпрати пилотен брой от единствения вечерен вестник, който бе отделил шестнайсет страници на аферата „Венерстрьом“ под заглавието „Финансовата мафия“. Когато вестникът излезе на следващия ден, бе поставено началото на медийна кампания с невиждан обхват.