След това журналистката от ТВ 4 направи грубата грешка да зададе на Микаел точно онзи въпрос, който той искаше да чуе.
– Тоест искате да кажете, че медиите не носят отговорност?
– Не, разбира се, че медиите носят отговорност, и то голяма. Поне от двайсет години насам огромен брой икономически журналисти избягваха да разследват Ханс-Ерик Венерстрьом. Тъкмо обратното – дори издигаха престижа му с идиотските си идеализирани портрети. Ако те си бяха гледали работата през последните двайсет години, днес нямаше да се намираме в подобна ситуация.
ТЕЛЕВИЗИОННАТА ИЗЯВА НА МИКАЕЛ представляваше повратна точка. След време Ерика Бергер бе абсолютно убедена, че именно когато Микаел спокойно седеше в студиото и отстояваше твърденията си, шведските медии осъзнаха, че фантастичната история, публикувана във вестника, бе истина, макар и „Милениум“ да не слизаше от първите страници вече седмица. Поведението му бе осигурило попътен вятър на историята.
След интервюто аферата „Венерстрьом“ незабележимо бе прехвърлена от икономическите редакции на бюрата на криминалните репортери. Това свидетелстваше за пробуждането на едно ново мислене у вестникарите. По-рано криминалните репортери почти никога не пишеха за икономически престъпления или пък това се случваше много рядко, освен ако не ставаше въпрос за руската мафия или контрабандистите на цигари от Югославия. От криминалните репортери не се очакваше да разследват заплетени борсови спекулации. Един вечерен вестник дори се вслуша в думите на Микаел Блумквист и посвети две издания на някои от основните борсови агенти на финансовите къщи, които в настоящия момент купуваха немски акции. Вестникът бе избрал заглавието „Те продават родината си“. На всички агенти бе предоставена възможност да коментират твърденията. Всички отказаха. Но търговията с акции значително намаля през този ден и някои агенти, които искаха да се покажат пламенни патриоти, се противопоставиха на въпросната тенденция. Микаел Блумквист умираше от смях.
Натискът нарасна до такава степен, че сериозните мъже с тъмни костюми обезпокоени сбърчиха чела и престъпиха най-важното правило на шведския финансов елит – те направиха изявления по адрес на свой колега. Изведнъж пенсионирани началници във „волво“, индустриални лидери и банкови директори се появиха по телевизията и дадоха интервюта, за да ограничат щетите. Всички осъзнаваха сериозността на положението и побързаха да се дистанцират от „Венерстрьом груп“ и да се отърват от всички нейни акции, ако притежаваха такива. В крайна сметка се оказвало (според почти единодушните констатации), че Венерстрьом очевидно не бил истински индустриалец, а и никога не бил приеман като пълноправен член на „Клуба“. Някой припомни, че той всъщност беше най-обикновен работяга от Норланд и успехите явно му бяха замаяли главата. Друг описа поведението му като „лична трагедия“. Трети пък откриха, че от години изпитвали съмнения по отношение на Венерстрьом – той обичал твърде много да се хвали, а имал и други недостатъци.
През следващите седмици, след като представената от „Милениум“ документация бе внимателно проучена, а фактите – навързани един с друг, венерстрьомската империя от незначителни дружества бе причислена към сърцевината на международната мафия, която се занимаваше с всичко възможно – от търговия с оръжие и пране на пари на южноамериканските наркодилъри до проституция в Ню Йорк и дори индиректно – до трафик на деца за секс в Мексико. Една от фирмите на Венерстрьом, която бе регистрирана в Кипър, разбуни духовете, след като се разкри, че тя се е опитвала да закупи обогатен уран от Украйна. Имената на всяка една от безкрайните неизвестни фирми на Венерстрьом се оказаха забъркани в мътни сделки.
Ерика Бергер констатира, че книгата за Венерстрьом беше най-доброто, което Микаел някога бе писал. Стилът не бе особено издържан, а езикът на моменти беше дори тромав – той не бе имал време да го прецизира, – но на Микаел отново му се бе удало да си отмъсти, а освен това цялата книга беше пропита с гняв, който бе толкова силен, че не убягваше на нито един читател.
МИКАЕЛ СРЕЩНА съвсем случайно своя противник, бившия икономически репортер Уилям Борг. Сблъскаха се на изхода на „Кварнен“. Микаел, Ерика Бергер и Крестер Малм бяха решили да почиват вечерта на празника Св. Лусия, за да могат да излязат заедно с останалите служители и да се напият до припадък за сметка на вестника. Борг бе в компанията на една доста подпийнала девойка на възрастта на Лисбет Саландер.