Тя изключи телевизора по средата на драматичния репортаж за кончината на Венерстрьом. Включи кафеварката и си направи сандвичи с пастет и кисели краставички на кръгчета.
ЕРИКА БЕРГЕР и Кристер Малм се посветиха на традиционната коледна суетня, докато Микаел седеше във фотьойла на Ерика, пиеше гльог и ги гледаше. Всички служители и голям брой журналисти на свободна практика получиха коледен подарък, който тази година представляваше чанта за рамо с логото на „Милениум“. След като опаковаха подаръците, се заловиха да надпишат и сложат марки на близо двестате коледни картички за печатницата, фотографите и колегите от други медии.
Микаел се опита, доколкото можа, да устои на изкушението, но накрая се предаде. Той грабна най-последната коледна картичка и написа следния текст: „Весела Коледа и щастлива Нова година! С благодарност за добре свършената работа през изминалата година.“
Подписа се със собственото си име и адресира картичката до Яне Далман, редакцията на „Финансмагазинет Монопол“.
Когато Микаел се прибра вкъщи вечерта, го чакаше покана за пощенска пратка. Той отиде да вземе коледния си подарък от пощата на следващата сутрин и го отвори, когато стигна в редакцията. В пакета имаше мехлем срещу комари и бутилка водка „Раймерсхолм“ от триста седемдесет и пет милилитра. Микаел отвори картичката и я прочете: „В случай че нямаш други планове, бих искал да знаеш, че ще акостирам в Архолма тази вечер.“ Картичката бе подписана от бившия му съученик Роберт Линдберг.
ОБИКНОВЕНО РЕДАКЦИЯТА НА „МИЛЕНИУМ“ бе затворена една седмицата преди Коледа до Нова година включително. Тази година обаче традицията бе нарушена; натискът върху малката редакция бе колосален и всеки ден продължаваха да се обаждат журналисти от всички краища на света. В деня преди Бъдни вечер Микаел Блумквист по една случайност попадна на статия във „Файненшъл таймс“, в която се обобщаваше работата на международната банкова комисия, съставена с цел да разследва империята на Венерстрьом. Статията информираше, че комисията работи по хипотезата, че Венерстрьом в последния момент вероятно е получил предупреждение за предстоящите разкрития.
Сметките му в банка „Крьоненфелд“ на Каймановите острови, съдържащи сумата от двеста и шейсет милиона американски долара, или около два милиарда шведски крони, бяха изпразнени в деня преди „Милениум“ да публикува материала си.
Парите са били съхранявани в няколко сметки, управлявани лично от Венерстрьом. Дори не е било необходимо да се явява в банката. Трябвало е само да предостави серия клирингови кодове, за да може да прехвърли спестяванията си до която и да било банка в света. Парите са били преведени в Швейцария, където една негова сътрудничка ги бе трансформирала в безименни лични облигации. Всички клирингови кодове са била верни.
Европол бе започнал международно издирване на неизвестната жена, която бе използвала фалшив английски паспорт на името на Моника Шолс и за която се знаеше, че бе живяла в лукс в един от най-скъпите хотели в Цюрих. Една доста ясна снимка, за да е направена от охранителна камера, изобразяваше ниска жена с руса коса, подстригана на черта, с голяма уста, едри гърди, ексклузивни маркови дрехи и златни бижута.
Микаел Блумквист разгледа снимката първоначално съвсем набързо, а впоследствие доста по-внимателно. Изражението на лицето му подсказваше, че той подозира какво се беше случило. След няколко секунди затърси лупата в чекмеджето на бюрото си и се опита да различи чертите на лицето от вестникарската растерна графика.
Накрая остави вестника и постоя известно време, без да знае какво да прави. След това започна да се смее толкова истерично, че Кристер Малм надникна през вратата и го попита какво се е случило. Микаел просто махна с ръка.
СУТРИНТА НА 24 ДЕКЕМВРИ Микаел отиде до Оршта на гости на бившата си жена и дъщеря си Пернила, където заедно отвориха коледните си подаръци. Пернила получи от Микаел и Моника компютър, както си бе пожелала. Моника бе купила на Микаел вратовръзка, а от дъщеря си получи криминален роман от Оке Едуардсон. Те бяха възбудени от разигралата се около „Милениум“ медийна драма.
Обядваха заедно. Микаел гледаше крадешком Пернила. Той не бе виждал дъщеря си след ненадейното ѝ посещение в Хедестад. Внезапно осъзна, че все още не бе обсъждал с майка ѝ влечението на Пернила към една секта в Шелефтео, която се придържаше към библейския канон. Също така не бе успял да им разкаже, че именно благодарение на запознатостта на дъщеря си с текста на Библията най-накрая бе попаднал на вярна следа по случая с изчезването на Хариет Вангер. Той не бе разговарял с дъщеря си оттогава и съвестта леко го гризеше.