Не беше добър баща.
След като се наобядваха, Микаел целуна дъщеря си за довиждане, срещна се с Лисбет Саландер до Слусен и заедно заминаха за Сандхамн. Те почти не се бяха виждали, след като „Милениум“ пусна новинарската си бомба. Пристигнаха късно следобед и останаха през почивните дни.
МИКАЕЛ, КАКТО ОБИКНОВЕНО, бе доста забавна компания, но Лисбет Саландер беше обзета от неприятното чувство, че той я изгледа доста странно, когато му даде чек за сто и двайсет хиляди крони, с който погаси дълга си. Но не ѝ каза нищо.
Разходиха се до Трувил и обратно (което за Лисбет си беше чиста загуба на време), вечеряха в кръчмата и се върнаха в къщата на Микаел. Запалиха огън в камината от сапунен камък, пуснаха един диск на Елвис и се отдадоха на секс без задръжки. Лисбет се връщаше в реалността от време на време и се опитваше да контролира емоциите си.
Микаел не ѝ създаваше проблеми като любовник. Забавляваха се в леглото. Връзката им бе определено на физическа основа. А освен това той никога не се опитваше да я дресира.
Проблемът ѝ беше, че не знаеше как да тълкува чувствата си към Микаел. От пубертета насам не бе сваляла гарда и не бе допускала някой толкова близо в живота си колкото Микаел Блумквист. Той притежаваше ужасната способност да преодолява защитните ѝ механизми и непрекъснато да я подлъгва да говори за личния си живот и за чувствата си. Макар и да бе достатъчно разумна и да игнорираше повечето му въпроси, тя все пак разказваше за себе си по начин, по който не би си и помислила да разговаря с друг човек дори да я заплашваше смъртна опасност. Това я плашеше и я караше да се чувства разголена и зависима от волята му.
Едновременно с това обаче, когато гледаше спящото му лице и слушаше похъркването му, чувстваше, че никога преди не бе вярвала толкова безпрекословно на някого. Тя беше абсолютно убедена, че Микаел Блумквист никога няма да използва нещата, които знаеше за нея, за да ѝ навреди. Това не му бе присъщо.
Отношенията им бяха единственото, което никога не обсъждаха. Тя не смееше, а Микаел така и не повдигаше въпроса.
По някое време сутринта на Коледа тя стигна до един ужасяващ извод. Нямаше представа как се бе стигнало дотук, нито как да се справи със ситуацията. Тя бе влюбена за първи път за своите двайсет и пет години.
Не ѝ пукаше, че той бе почти два пъти по-възрастен от нея. Нито, че в момента беше един от най-обсъжданите от медиите хора в Швеция и дори бе сниман за корицата на „Нюзуик“ – това бяха дреболии. Но Микаел не бе нито еротична фантазия, нито илюзия. Трябваше да сложи точка. Нищо нямаше да излезе. За какво му беше тя? Може би гледаше на нея като на приятно развлечение, докато чакаше да срещне някоя друга, чийто живот не беше тотално объркан.
Лисбет изведнъж осъзна, че любовта бе онзи миг, в който сърцето ти едва не се пръсва.
Когато Микаел се събуди късно сутринта, тя вече бе сварила кафе и бе приготвила закуска. Той се настани до нея и веднага забеляза, че нещо в поведението ѝ се беше променило – тя бе малко по-резервирана. Когато я попита дали всичко е наред, Лисбет го погледна неразбиращо, с безизразен поглед.
НА 27 ДЕКЕМВРИ Микаел се качи на влака за Хедестад. Той носеше топли дрехи и стабилни зимни обувки, когато Дирх Фроде го посрещна на гарата и го поздрави за медийните успехи. Микаел посещаваше Хедестад за първи път от август насам и това се случваше почти в същия ден, когато дойде тук за първи път преди година. Те си стиснаха ръцете и разговаряха учтиво, но Микаел усещаше, че между тях има доста неизказани неща и това му създаваше дискомфорт.
Всичко бе предварително подготвено и довършването на сделката отне само няколко минути. Фроде бе предложил за по-удобно да внесе парите в сметка в чужбина, но Микаел настоя да бъдат изплатени под формата на обикновен хонорар на името на издателството му.
– Не мога да си позволя друга форма на заплащане – отговори той остро, когато Дирх Фроде бе попитал защо.
Посещението обаче не беше свързано единствено с пари. Една част от дрехите, книгите и други лични принадлежности бяха останали в къщата за гости, след като Лисбет и Микаел бяха напуснали Хедебю така набързо.
Здравето на Хенрик Вангер все още беше доста крехко след прекарания инфаркт, но той се бе върнал вкъщи. За него продължаваше да се грижи лична медицинска сестра, която не му позволяваше да прави дълги разходки, да изкачва стълби и да обсъжда теми, които биха могли да го развълнуват или разстроят. Освен това точно сега страдаше от лека настинка и му бе заповядано да лежи в леглото.
– На всичкото отгоре ми излиза доста скъпичко – оплака се Хенрик Вангер.